Последната императрица [bg]

— Добре дошъл отново на директорския етаж — с любезна усмивка рече тя. — Подранил си. Впечатлена съм.

— Стори ми се, че каза, че няма да си тук.

— Разочарован ли си?

— Честно казано, съгласих се на срещата само защото си мислех, че няма да си тук. Така че извинявай, ако ти изглеждам леко изненадан.

Двамата вече вървяха едни до друг през фоайето. Поради някаква причина Уилсън ясно долавяше парфюма на Минерва.

— Наистина си разочарован — тихо рече тя.

— С цялото ми уважение — каза Уилсън, без да поглежда към нея, — малко съм объркан относно мотивите ти. Ти и приятелките ти не бяхте искрени относно намеренията си снощи. Дойдохте, защото някой ви е казал да дойдете. Така че стига с театъра, а?

Уилсън не си направи труда да погледне към нея, колкото и да му се искаше. Забеляза в далечината Клодия и Лара. Двете му махнаха дружески и той им се усмихна в отговор.

— Не бива да ме съдиш така лесно — тихо рече Минерва.

— Знам какво целиш — отвърна Уилсън, усещайки, че може да я пречупи, ако поддържа напрежението. И в същото време чувството, че е привлечен от нея — и може би дори известна завист към професора — го тормозеше най-много. — Така че ще те помоля да престанем с това представление.

Двамата вече бяха пресекли мраморното фоайе и стояха пред високата врата на заседателната зала.

— Не знам какво да кажа — след дълго мълчание рече Минерва.

— Какво ще кажеш за: „Джаспър беше отделил петнайсет минути за срещата с вас. Моля да отговаряте на въпросите му колкото се може по-конкретно. И каквото и да правите, моля не стискайте ръката му“.

Тя отвори с безизразна физиономия вратата и Уилсън влезе. За негова изненада Джаспър не го чакаше в заседателната зала и Минерва влезе след него, като затвори.

— Трябва да говоря с теб — рече тя.

— Нека изясним нещата — каза Уилсън и се обърна към нея. — Не вярвам…

Минерва вдигна пръст към лицето му.

— Внимавай, Уилсън! — напрегнато рече тя. — Нямаш представа защо съм тук. Опитай да замълчиш, за да не кажеш нещо, за което ще съжаляваш.

— Преминаваш в настъпление, а? Интересен подход.

— За бога! — изстена тя. — Ти си един от най-отчайващите хора, които съм срещала в живота си!

— Просто кажи каквото имаш за казване и да приключваме.

— Трябва да призная нещо. — Минерва скръсти ръце на гърдите си. — Много добре знам кой си. Зная, че си бил Надзирателят на мисия Исая и че си пътувал назад и напред във времето. Колкото и да е трудно за вярване, знам, че това е истина.