Последната императрица [bg]

— Няма да умреш — отвърна Уилсън.

— Ако все пак умра, трябва да кажеш истината на баща ми. Ще го направиш ли?

— Стига си мислил негативно — каза Уилсън.

Рандъл поклати глава.

— Прав си, съжалявам. — Той пое дълбоко дъх. — Знаеш ли, в главата ми настава пълна каша, когато се опитвам да възприема идеята за пътуване във времето и как миналото и бъдещето се случват едновременно. Преди живеех в прост свят, в който миналото определяше бъдещето — и толкова. А сега се оказва, че бъдещето може да повлияе на миналото по абсолютно същия начин. — Изведнъж погледът му стана тревожен. — Това прави каша в главата ми. Мъничко.

Уилсън постави ръка на рамото му и го поведе към прозореца.

— Напълно разбираемо е да се чувстваш така. Опитваш се да си обясниш какво става, но това няма да ти помогне, а само ще насочи фокуса ти другаде. Ще ти разкажа една история, която може да свърши работа. През моя живот обръщах голямо внимание на онези, които смятах за успели, и стигнах до заключението, че всички те имат три общи черти. Първо, успелите хора винаги гледат напред с голяма страст и не са заровени в миналото. Второ, притежават вродено любопитство към живота и осъзнават, че всеки ден е възможност да научиш или преживееш нещо ново, независимо колко вече знаеш. И трето, те се вълнуват единствено от това какво могат да контролират. Никога не се тревожат за нищо друго, защото нямат влияние върху него.

Уилсън изчака няколко секунди, докато думите му достигнат до Рандъл.

— Гениалното във всичко това е, че в този вид логика няма място за страх. Трябва да гледаш напред, Рандъл, и да се съсредоточиш върху мисията, защото тя е наистина най-голямото изживяване. И най-вече трябва да се безпокоиш само за нещата, които можеш да контролираш. — Уилсън посочи транспортната капсула. — Ще влезеш в онази сфера, все едно влизаш в кола, и тя ще те отведе някъде. Когато пристигнеш, ще правиш онова, на което си обучен. Ще следваш точките на мисията буквално и ще използваш мъдростта, коварството и знанията си от бъдещето, за да промениш историята според собствената си воля. И когато приключиш най-великото си приключение, ще се върнеш тук и ще си говорим и смеем за това как си постигнал целта си. Ще искам да чуя всичко, до най-малката подробност.

Рандъл кимна.

— Благодаря за подкрепата — искрено рече той.

— За протокола, знам много добре през какво минаваш — каза Уилсън. — Виж, денят беше натоварен. Защо не се прибереш и не си починеш малко? Утре пак ще има симулации. Професор Оутър е подготвил няколко татарски бойни сцени, които аз лично смятам за много впечатляващи. Трябва да бъдеш решителен, когато даваш инструкции в разгара на битката.

— Благодаря. — Рандъл се усмихна насила. — До утре. — Той стисна ръката на Уилсън и тръгна към изхода.