Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
— Майко! — извика Тун Чъ. — Майко! — И се втурна към Цъ Си с разперени ръце и грейнало лице.
На лицето на Цъ Си не се изписа подобна емоция. Тя просто отстъпи крачка назад, за да приеме прегръдката на петгодишното дете. После го хвана за раменете и го отблъсна назад.
— Колко пъти съм ти казвала, че младите принцове не тичат като пощурели пилета в кокошарник? Трябва да се държиш с повече достойнство, синко.
Тун Чъ зяпна майка си.
— Съжалявам, майко. Просто се зарадвах да те видя — избъбри той.
Принц Кун придърпа момчето към себе си, сякаш да го защити.
— Майка ти дойде да обсъди новините с мен. Времената са много тежки за страната ни и тя е единствената, която стои между нас и една ужасна съдба.
— Ами Синът на небето? — попита Тун Чъ, загледан в чичо си.
— Той закриля всички ни — отвърна принц Кун.
— Синът на небето в момента не е тук, за да ни закриля — изясни Цъ Си. — Но като негова съпруга и императрица аз ще изпълня дълга си и ще защитя тази страна и хората й на всяка цена.
Междувременно прислужниците успяха да прекосят двора. Те дръпнаха Тун Чъ от принц Кун и трескаво се заеха да оправят дрехите и косата на момчето.
Цъ Си даде воля на яростта си.
— Сто пъти съм ви казвала, че трябва да бъде научен на дисциплина! А не да тича из двора като обикновено дете! Това момче е следващият Син на небето и аз съм ви натоварила да се грижите за него и да го обучавате. Още една такава простъпка и ще чистите отходните ями до края на дните си.
— Съжаляваме, императрице — в един глас отвърнаха те.
— Това да не се повтаря! — заповяда Цъ Си. — Отведете сина ми и се погрижете обучението му да продължи както поисках. Калиграфията му е незадоволителна. Четенето също. Не се проваляйте пред мен и пред това момче, което един ден ще бъде бог.
Прислужниците забързано поведоха малкия принц обратно към голямата зала да продължи заниманията си. На лицето на Тун Чъ бе изписана огромна тъга — момчето никога не беше познало родителска обич от майка си. Подобно на всички деца на императрици и наложници в Средното царство, от момента на раждането си той беше отделен и предаден на грижите на дойки и бе възпитан и обучен според правилата на двора. Първостепенната задача на императрицата след раждането бе да възстанови тялото си напълно, за да може отново да доставя удоволствия на Сина на небето.
— Трябва да се отнасяш с повече обич към детето — каза принц Кун.
Цъ Си го изгледа мрачно.
— Не ме поучавай какво с най-доброто за него. Аз му дадох дъх и баща, който гарантира, че животът му ще бъде пълен е привилегии и власт. Затова момчето ще учи и ще направи рода си горд. Като следваш Син на небето той трябва да се научи да не обича прекалено много никого и нищо, дори и мен. В противен случай ще развие слабост, която може да засегне самата душа на страната.
Принц Кун пое дълбоко дъх.
— Но той е просто дете.
Цъ Си стоеше с вирната брадичка и строго изражение.
— Никога вече не засягай родителски теми пред мен или това ще се превърне в препятствие помежду ни. — Тя се загледа в далечината. — Имаме важна работа за вършене, братко. Иди и напиши писмото до лорд Елгин, както ти заръчах, в противен случай последствията могат да бъдат непоправими.
Без да е сигурен дали заплахата на Цъ Си се отнася за армията на червените дяволи или за собственото й отмъщение, ако се провали, принц Кун кимна покорно и се завтече да изпълни нареждането й.
34.
Пекин, Китай
Татарският град
Храм Каомио
29 септември 1860 г.
12:24 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 210
Рандъл Чен влезе в просторната квартира в храма Каомио, където държаха в плен Хари Паркс. Британският дипломат стоеше до високия прозорец с изглед към двора два етажа по-долу и небрежно пушеше лула. Светлата стая имаше удобно легло в единия ъгъл и голяма метална вана в другия. До прозореца стоеше китайско писалище от палисандрово дърво, а в средата на помещението бе поставена изящна маса, отрупана с всевъзможна храна. Западни дрехи висяха окачени в отворения гардероб, а на перваза на прозореца имаше различни марки тютюн.