Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Пристигнаха в Торонто точно по изгрев, към пет часа в неделя сутринта. Бяха взели разстоянието за много добро време, Пола беше спирала само два пъти за по едно кафе.

Майка й живееше в просторна стара тухлена къща в района на Торонто Роуздейл. Когато пристигнаха, тя спеше, но ги очакваше и им беше оставила ключ под изтривалката.

— Спалнята ми е точно на срещуположната страна от стаята на майка ми — прошепна Пола, докато влизаха в къщата откъм гаража. — Никой няма да ни пречи.

— Да спим — каза Стоун.

Заспаха бързо в голямото удобно легло на Пола. Събудиха се късно сутринта и се любиха. После и двамата взеха душ и слязоха в кухнята. Пола целуна майка си, Стоун поздрави и двамата лакомо се нахвърлиха на богатата закуска, която Елинор Сингър им беше приготвила.

Стоун отиде с колата на Пола до центъра да си купи нови дрехи от „Итън“. Върна се след два часа напълно преобразен.

Като го видя, Пола изпищя.

— Какво си направил със себе си? Къдриците ти!

— Не ти ли харесвам?

Стоун бе влязъл в една бръснарница и се бе остригал, така че сега главата му беше гола. Тежките очила с черни рамки съвсем го променяха, изобщо не приличаше на себе си. За да бъде пълна картината, беше надянал работнически дрехи: тъмносиня риза и панталони.

— Приличаш на разсилен. На пуснат от лудницата разсилен, имам предвид.

— Може да приличам, на каквото и да е, само не и на човек, които се укрива. Обаче трябва да кажа, че хората получават погрешна представа — по пътя насам минах покрай един парк, където се мотаеха няколко хлапаци с бръснати глави. Един от тях ми викна: „Хей, да живеят бръснатите глави!“.

Предполагам, че имаш и друг паспорт.

— Да.

— Ами снимката? Няма ли да е различна?

— Служителите, които проверяват паспортите, не работят така. Търсят приликата, както и всеки друг. Ще ме погледнат в лицето, после ще погледнат паспорта и ще разберат, че съм едно и също лице, което просто се е остригало и си е сложило очила. Хората непрекъснато си сменят очилата и прическите. Ще гледат, за да се убедят, че лицето е едно и също, че има прилика. Но ако търсят Чарли Стоун, не могат да ме открият по името, а описанието няма много да им помогне, защото изглеждам като стотици хиляди други хора на моята възраст.

Късно следобед Стоун направи резервацията полет на „Бритиш Еъруейс“ до Лондон. Отказа се от идеята да стигне до Париж по по-обиколен път — да речем, Атина, после Лондон, защото сметна, че е най-добре да избягва всякакви американски контролно-пропускателни пунктове, където имаше вероятност описанието му да е заложено в компютрите. От Лондон можеше да замине за Париж с ферибота и така нямаше да остави след себе си никакъв писмен документ.

Преди да тръгне за летището, дръпна Пола настрана и й подаде полуавтоматичния пистолет „Лама“ на човека, когото беше убил в Чикаго. Дъхът на Пола секна сякаш никога не бе виждала пистолет. Тя силно заклати глава.