Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Изпратили сте професионалисти да го преследват — настоя на своето Китълсън и вдигна рамене. — Но точно защото е аматьор, той не действува по правилата както професионалистите. Не се вмества в предсказуемите модели на поведение. И за разлика от повечето аматьори продължава, както отбелязахте, със сила, която смайва. Може да се каже, че е безскрупулен.
Бейлис кимна.
Китълсън продължи:
— Съставих пълен профил на този човек и всичко в характера, всичко в историята на личността му сочи, че е станал изключително опасен.
Роналд Сандърс, бившият защитник от „Нотр Дам“, изрази присмеха си с шумна въздишка.
— Марвин — опита да се намеси директорът, но Китълсън продължи:
— Искам да ви обърна внимание на следното: той е от хората, които не разчитат на чужда помощ, има силно изразен стремеж към съвършенство, самосъжалението го отвращава. Логично е, че защитният му механизъм срещу травмите, които е получил напоследък, е да загуби на практика равновесието си.
— Обяснете — каза Темпълтън.
— Мисля, че Стоун показва патологична реакция към скръбта. Доста често се среща между сътрудниците на тайните ни служби. Това е един от рисковете на професията, носят го тези, които са склонни да се занимават с такава работа.
— Добре де — рече нетърпеливо директорът.
— Искаш да кажеш — отбеляза Сандърс с пренебрежително поклащане на главата, — че този човек е костелив орех.
— Станал е изключително непредсказуем и следователно опасен — каза малко раздразнено Китълсън. — Вместо да се предаде на скръбта, той обмисля ходовете си и иска мъст. Възможно е трудно да различава реалността от фантазиите, но разполага със значителни възможности за борба и ги използува. Може да понесе мъката си само като действува, както му подсказва гневът. Вижте какво ще ви кажа: ако трябваше да съставям по учебник профил на възникването на една жива машина за убийства, нямаше да го направя по-добре.
Един от трите телефона на бюрото иззвъня и Темпълтън веднага вдигна слушалката. Послуша, изръмжа и затвори.
— Е, Марв, прав си. Действията на Стоун са извън контрол.
— За какво говорите? — попита Бейлис.
— Току-що са намерили убит един от нашите хора в Чикаго, в района на Роджърс Парк.
Бейлис бързо закрачи из стаята, изведнъж разбрал всичко.
— Досиетата, до които Армитидж искаше да се добере! Значи Стоун все пак е отишъл да посети онзи бивш агент на ФБР.
— Роджър — нареди Темпълтън, — свържи се с Маларек. Искам по случая да се хвърлят максимум сили. Очевидно Стоун е някъде в този район. — Стана от стола, погледна двамата мъже и промърмори: — Мисля, че най-после попаднахме на гореща следа.
43
Торонто
Увит в одеялото, Стоун заспа почти веднага. Пола засили докрай отоплението и постепенно студът, който бе насъбрал, се разнесе. Поеха по шосе 196 на север към Гранд Рапидс, там преминаха на 96 и се отправиха през Мичиган, покрай Ланзинг към Детройт, където Пола спря за малко пред „Рамада Ин“ да пие едно кафе. Наближаваше полунощ, когато пристигнаха на граничния пункт при Уиндзър, Онтарио.
— Събуди се, Чарли — каза Пола. — Време е да се превърнеш в Патрик Бартлит.
Беше взела назаем няколко кредитни карти и акт за раждане от един съсед, щяха да са достатъчни за небрежните канадски граничари. Стоун знаеше, че би било глупаво да използува своите, а не му се искаше и да показва фалшивия си паспорт, без да е наложително.
Проверката беше кратка и повърхностна. Служителят от имиграционните власти погледна документите на Пола и Стоун и попита каква е целта на посещението им.
— Отиваме на гости при майка ми — обясни Пола.
И това беше всичко, бяха вече отвъд границата.
— Мислиш ли, че наистина са вкарали името ти в някой компютър? — попита Пола, когато благополучно се бяха озовали на шосе 401.
— Да — каза Стоун уморено. — Сигурен съм, че в този момент вече наблюдават всички гранични пунктове.
На следващия ден положително щяха да съобщят за смъртта му на полицията в Хаскъл. Собственикът на „Кан — лодки под наем“ щеше да си спомни за типа на име Чарлз Стоун и преди всичко, че го беше предупреждавал да не пуши близо до бензина. Собственикът на хотела също щеше да си спомни за Стоун. Смъртта при злополука щеше бързо да бъде разследвана и също така бързо отразена в полицейските отчети. Но щяха ли да повярват преследвачите му? Вероятно не за дълго. Много скоро щеше да разбере, но смяташе, че засега разполага с малко време, за да си поеме дъх.