Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Той загаси цигарата си с ток, разтри я в бетона на покрива и пак погледна към празния хоризонт.
— Копелета — каза той, — мръсни копелета. Защо не ме послушахте?!
12.
От 13,00 до 19,00
Ако реакцията на средствата за масово осведомяване на разговора от 9,00 беше оскъдна и несигурна поради съмнения в достоверността на тяхната информация, реакцията на предаването от 12,00 беше неистова.
От 12,00 нататък вече нямаше никакви съмнения относно това, какво се е случило с „Фрея“, нито какво е казал капитан Ларсен по радиотелефона на Мааската контролна служба. Твърде много хора бяха го чули.
Едрите заглавия, подходящи за обедните издания на вечерните вестници, подготвени за печат до 10,00 часа, изчезнаха. Публикуваното в печата в 12,30 беше по-остро по тона си и по-подробно. В края на изреченията вече нямаше въпросителни. Уводните статии бяха написани светкавично. На специалните кореспонденти по въпросите на корабоплаването и околната среда бе наредено да дадат преценките си незабавно, само за един час.
Програмите на радиото и телевизията бяха прекъсвани през цялото петъчно европейско обедно време, за да съобщят новините на слушателите и зрителите.
Точно в дванайсет и пет един човек с мотоциклетна каска, с огромни очила и омотано около долната част на лицето му шалче влезе спокойно в хола на „Флийт стрийт“ № 85, и остави плик, адресиран до шефа на отдел „Новини“ на Прес асоусиейшън. По-късно никой не можа да си спомни как е изглеждал човекът: във фоайето всеки ден влизаха десетки подобни разсилни.
Към дванайсет и петнайсет шефът на отдел „Новини“ вече разпечатваше плика. В него имаше препис от изявлението, прочетено от капитан Ларсен петнайсет минути преди това, макар че би трябвало да е написано доста по-рано. Шефът на отдел „Новини“ докладва за пратката на главния си редактор, който се обади в столичната полиция. Това не попречи текстът да тръгне по жиците, защото и ПА и братовчедите им от долния етаж, хората на Ройтер, веднага го разпространиха по цял свят.
След като излезе от „Флийт стрийт“, Мирослав Камински изхвърли каската, големите очила и шалчето в една кофа за боклук, взе такси до летище Хийтроу и се качи на самолета за Тел Авив, който щеше да излети в 14,15.
Към два часа натискът на пресата върху правителствата и на Холандия, и на Западна Германия започна да нараства. Нито едното, нито другото не бяха имали на разположение достатъчно време, за да обсъдят на спокойствие каква трябва да бъде тяхната реакция на исканията. И двете правителства бяха залени от вълна от телефонни обаждания, подканващи ги да се съгласят с освобождаването на Мишкин и Лазарев, за да не се стигне до катастрофата, с която разрушаването на „Фрея“ заплашваше техните крайбрежия.
Към един часа германският посланик в Хага разговаря лично със своя външен министър в Бон Клаус Хаговиц, който пък прекъсна обяда на канцлера. Текстът на предаването от 12,00 вече беше стигнал по Бон, веднъж по линия на разузнавателната служба Бундеснахрихтендийнст и веднъж по телепринтерите на Ройтер. Всяка редакция на вестник в Германия също разполагаше с текста от Ройтер, затова телефоните в пресслужбата на канцлерството насмалко не се подпалиха от обаждания.
В 1,45 часа канцлерството пусна съобщение, че за осем часа вечерта е насрочено спешно заседание на Министерския съвет, който ще обсъди цялото положение. Министрите се простиха с намеренията си да напуснат Бон и да прекарат седмичната почивка в родните си места. Обедите не бяха сдъвкани както трябва.
В два часа и две минути директорът на затвора Тегел затвори телефона си с голямо страхопочитание. Не му се случваше често министърът на правосъдието да го търси лично, нарушавайки протокола, според който бе редно да общува с кмета на Западен Берлин.
Той вдигна вътрешния телефон и нареди нещо на секретарката си. Без съмнение Берлинският сенат е бил потърсен във връзка с въпроса, но явно кметът беше излязъл някъде да обядва и затова нямаше как да не си поговорят с министъра от Бон.