Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла ги взе и като ги държеше в ръце вдигна поглед към Джондалар.
— Щом всички други искаха да остана, защо щяха да ме отхвърлят заради един единствен човек? — попита тя.
— Не знам — отвърна той, — но в група като тази всеки трябва да съжителства с всички останали. Могат да възникнат много дразги, ако един човек наистина не харесва друг, особено, когато паради лошото времето всички са принудени да останат вътре за дълъг период. Хората започват да взимат страна, споровете могат да доведат до сбивания, някой може да бъде наранен, ако не и нещо по-лошо. Това поражда гняв, после някой иска отмъщение. Понякога единственият начин да се избегне понататъшно трагично развитие на обстоятелствата е да се раздели групата или виновникът да се накаже сурово и да се прокуди…
Той сбърчи чело от болка и затвори за миг очи. Айла се зачуди какво го бе натъжило.
— Но Фребек и Крози постоянно се карат и това не се харесва на хората — каза тя.
— Останалите обитатели на бивака са знаели или поне са имали някаква представа за това още преди да дадат съгласието си. Всеки е имал възможността да каже не, така че никой да не може да стовари вината върху другиго. След като, приеме нещо, човек е склонен да смята, че от него зависи да го реализира, а ти знаеш че става въпрос само за зимата. През лятото промени се правят по-лесно.
Айла кимна. Все още не бе напълно сигурна, че той искаше тя да стане част от този народ, но демонстрацията с огнения камък беше негова идея и тя даде своя резултат. Двамата отидоха до Лъвското огнище заедно, за да предадат камъните. Талут и Тюли бяха потънали в оживен разговор. От време на време в него се включваха Нези и Мамут, но предпочитаха повече да слушат, отколкото да говорят.
— Ето огнените камъни, които ви обещах — каза Айла, когато те показаха, че са я видели. — Можете днес да ги раздадете.
— О, не — каза Тюли. — Не днес. Запази ги за церемонията. Точно за това говорехме сега. Те ще бъдат част от даровете. Трябва да решим каква стойност да им определим, за да планираме другите подаръци. Би трябвало да получат много висока стойност, не само заради самите тях, но и за размяна, както и за статуса, който ще ти дадат.
— Какви са тези подаръци? — попита Айла.
— Обичайно е, когато се осиновяват хора — поясни Мамут, — да се разменят дарове. Човекът, който бива осиновен, получава подаръци от всички, а от името на огнището, което го осиновява, се раздават подаръци на останалите огнища в бивака. Може да са малки, дори символични, но може и да са доста ценни. Зависи от обстоятелствата.
— Мисля, че огнените камъни са достатъчно ценни, за да бъдат значителен подарък за всяко огнище — каза Талут.
— Бих се съгласила с теб, Талут, ако Айла вече беше Мамутои и нейната стойност беше установена — каза Тюли, — но в този случай ние се опитваме да и определим Булчинската цена. Целият бивак ще има полза, ако можем да и определим висока цена. И тъй като поне засега Джондалар отклони предложението да бъде осиновен… — И Тюли му хвърли почти флиртуваща усмивка, лишена от всякаква престореност, за да му покаже, че не таи неприязън към него. Тя просто изразяваше увереността и, че е привлекателна и желана жена. — Бих била щастлива да дам част от подаръците, които ще бъдат разпределени сред останалите.
— Какви подаръци? — попита Айла.
— О, просто подаръци… най-различни неща — каза Тюли. — Хубаво е да са кожи, дрехи… туники, панталони, ботуши или лицева кожа за направата им. Боядисаните кожи на Диджи са разкошни. Кехлибар и раковини, мъниста от бивник за огърлици и украса на дрехи. Дългите зъби от вълци и от други месоядни животни са много ценни. Също резбовани изделия от бивник. Кремък, сол… подходящо е да се подарява храна, особено, когато може да се съхранява. Всичко, което е добре изработено — кошници, рогозки, колани, ножове. Мисля че е важно да има много дарове, така че когато всеки покаже подаръците си на Събирането, да се добие впечатление, че имаш от всичко в изобилие, да личи какъв е статусът ти. Без значение е, ако повечето от подаръците за теб са били дарени на Талут и Нези.
— Ти, Талут и Нези няма да давате вместо мен. Аз имам неща за подаряване — каза Айла.
— Да, разбира се, ти имаш огнените камъни. И те са най-ценното нещо, но не са така впечатляващи. По-късно хората ще осъзнаят ценността им, но първото впечатление е особено важно.
— Тюли е права — каза Нези. Повечето млади жени години наред правят и трупат дарове, които да дадат на Сватбената си церемония или ако бъдат осиновени.