Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
В стаята има пет сгъваеми стола и на един от тях седи самият доктор Димент. Зъбите и очите му сякаш светят в тъмното. Липсата на устна се набива стряскащо на очи, защото всичките му горни зъби се виждат като зъбите на череп.
— Добре дошли — казва той с богатия си глас. — Белият мъж и не толкова белият мъж. — Киска се.
— Пинки Страйбър — казва Пинки. — А това е Алекс Калахан.
Здрависваме се.
— Господин Страйбър — казва Димент, — толкоз си бял, че почти светиш. — Ново кискане. — Седнете сега и кажете какво може да направи за вас доктор Димент.
Подавам му бутилката ром „Апълтън“, той я оглежда и кима официално с глава.
— Благодаря. Оценявам го. — Поредното кискане от сърце. — Добра пиячка. Глезите ме, щото обикновено пия клерен.
— Това също е ром — обяснява ми Пинки. — По-светъл и по-силен.
— Ти познаваш местните нрави — казва Димент. — Превеждаш на приятеля си. Хубаво е туй дето помагаш на приятеля си. Но кой от вас се нуждае от помощта на доктора, а?
Отривам челото си. Пот се стича по гърба ми. Кимам.
— Интересува ме Байрън Будро. Казват, че ви е бил приятел. Опитвам се да го намеря.
— Байрън — проточва Димент с въздишка. — Байрън няма никакви приятели.
— Казаха ни, че си го познавал — добавя Пинки.
— Айде да пийнем — решава Димент. Развърта капачката на бутилката с ром, отпива щедра глътка и ми подава шишето. Макар да е тъмно, виждам слюнката по брадичката му. Слюнката, липсващата устна, кашлицата и стоновете от другата стая… никак не ми се иска да пия от шишето. Но знам, че трябва да го направя. Отпивам. Ромът изгаря приятно хранопровода ми чак до стомаха. Пинки отказва и връща бутилката на Димент.
Сега вече виждам по-добре доктора, очите ми са се нагодили. Виждам един много слаб мъж (СПИН?) с мръсен бял потник и окъсани кафеникави шорти. На краката си има стари пластмасови джапанки.
— Защо ви е потрябвал Байрън? — пита той. После вдига ръка с дланта напред. — Не, не ми казвай сега. Да видим първо картите.
Вади тесте карти и раздава на малката масичка пред себе си. Има някаква система, защото всяка пета или шеста карта отделя настрани. После взема ръката, която е раздал на себе си. Когато подрежда картите във ветрило, виждам, че са толкова стари и омекнали, че се огъват навън над кокалчетата му. Чудя се дали не халюцинирам. Картите ми напомнят за провисналите часовници на Салвадор Дали. Димент подпира картите с лявата си ръка и ги разглежда примижал.
— Добре — казва той, събира ги и ги оставя с лицето надолу върху масата, — а сега ми кажете защо ви е потрябвал Байрън.
— Мисля, че е отвлякъл синовете ми, двете ми момчета.
— Да?
— Мисля, че смята да ги убие.
— Хммммм. — Попипва обезобразената си устна.
— Имаме нужда от помощта ви…
— Мога да ви кажа това — подхваща Димент. — Байрън дойде при мен, след като убил онуй малкото куче. За това знаете ли?
— Да.
— Ми то никой не говореше с него след това. Родителите викали на децата да стоят далеч от него. Църквата му обърнала гръб. Една нощ ме намери в гробището, докато правех едно веве. Стана му любопитно и аз му казах туй-онуй. На другия ден пристига след училище да ми помогне тук. Ходи да ми пазарува, чисти клиниката, дори бършеше лайната на болните. — Кима към стаята отпред. — В замяна искаше да научи каквото знам аз. Какво движи света.
Димент надига отново бутилката с рома, после ми я подава. Пия на свой ред.
— Оназ работа с кучето — казва Димент и клати глава. — Говорихме за това с Байрън. Казвам му, че дето е убил кучето не е толкоз лошо — само по себе си. Щото кучето е просто пиле с опашка.
— Какво имате предвид?
Димент не ми обръща внимание.
— Лошо е, че е убил животното просто за да го гледа как кърви. Казвам му: „Байрън, никой не е спечелил нищо от това, най-малко ти.“ Тъй че смъртта на кучето си е била чиста загуба. Пилеене на джуджу, на магия.
— И после какво?
— После нищо — обявява Димент.
— Не разбирам.
Той махва към олтара.
— Отговорът, който търсиш, е ей там. Точно под носа ти.
Гледам олтара, но виждам само панорама от чудати вещи.