Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Боже мой, всички ли в тази област са корумпирани?
— За Бога, Алекс, кога ще пораснете? Всички на този свят са корумпирани. Може би вие сте единственият човек, който все още вярва, че законът е основан на морала. Всеки има някаква вина. Всеки има своята тайна. Ако вие сте щастлива, то другите хора имат много повече тайни от вас. Те използват това, за да държат някого в ръцете си.
— Радвам се, че ми казахте тези неща. През нощта, когато е била убита майка ми, вие сте бил с Нора Гейл.
— Моите поздравления. Най-накрая отгатнахте нещо.
— Не съм го отгатнала. Уенда Пламит ми каза.
Той се намръщи.
— Как я разкрихте?
— Разпознах снимката й в албума на класа — призна тя неохотно. — Можехте да ми кажете, Рийд.
— Мислех, но вие щяхте да започнете да я обсипвате с въпроси.
— Не съм й досаждала. Тя ми помогна много.
— Уплашила сте я. Като я гледа човек, може да си представи в какъв ад живее.
— Бих искала да поговорим по-скоро за сестра й — Нора Гейл. С нея ли бяхте през цялата нощ, когато с била убита майка ми?
— Наистина ли искате да знаете?
— Какво правехте?
— Отгатнете. Имате право на три опита.
— Любихте ли се?
— Чукахме се.
— Къде?
— У тях.
— Нора Гейл каза, че сте били в колата й.
— Може и така да е било. Кола, къща — какво значение има? Не си спомням.
— Преди това сте бил във фермата.
— Да, и какво от това?
— Вечерял сте там.
— Вече говорихме за това.
— Тази вечер е била по-особена — Селина също е била там на вечеря.
— Не помните ли, че вече говорихме за това?
— Помня. Казахте ми, че сте тръгнал точно преди да сервират десерта, защото не обичате ябълков най.
— Сгрешихте. Пай от череши. Все още не мога да го понасям.
— Не това е била причината, за да си тръгнете, Рийд.
— Не? — той рискува и отдели очите си от пътя, за да я погледне.
— Не. Тръгнал сте си, защото сте се страхувал, че Джуниър ще предложи на Селина да се омъжи за него онази вечер. Нещо повече — страхувал сте се, че тя ще приеме.
Рийд спря рязко пред стаята й в мотела. Слезе и заобиколи колата, доближи до вратата й и я отвори с такъв замах, че едва не я извади от пантите. Хвана я за раменете и я избута към входната врата. Тя устоя и се обърна към него.
— Значи бях права, така ли?
— Да. Излязох с Нора Гейл, за да си излея яда на някого.
— Успяхте ли?
— Не, затова се промъкнах незабелязано във фермата и намерих Селина в конюшнята. Откъде съм знаел, че ще бъде там, това трябва да разберете сама — ухили се подигравателно. — Извадих скалпела от джоба си. Защо го бях взел от чантата на ветеринаря, като можах да я удуша с голи ръце — това е още едно нещо, което също трябва да разгадаете. А през това време помислете къде съм скрил скалпела, защото бях съблякъл всичките си дрехи, за да чукам Нора Гейл, която вероятно го е забелязала. Няма значение, аз използвах скалпела, за да пробода Селина няколко пъти. След това просто оставих тялото й там, за да може Гууни Бъд да го намери, когато се шляе наоколо — да я види, да се опита да й помогне и през това време да се изцапа с кръвта й.
— Мисля, че е било точно така.
— Глупости. Съдебните заседатели ще ви кажат същото.
Той отново я затласка към вратата. С треперещ глас Алекс каза:
— Има кръв по ръцете ви.
Рийд ги огледа продължително.
— И преди имаше кръв по тях.
— През нощта, когато сте убил Селина ли?
Гласът му беше изпълнен със злоба, когато наведе лице близо до нейното и каза:
— Не. През нощта, когато тя направи опит да абортира.
Глава XXXV
Алекс го гледаше втрещено в продължение на няколко секунди. След това се нахвърли върху него. Започна да дере лицето му е нокти и да го рита по кокалчетата с токчетата на обувките си. Той изрева от болка и изненада.
— Лъжец! Лъжеш! Лъжеш! — тя замахна към главата му.
— Спри! — извика Рийд и хвана навреме китките й, за да предпази лицето си. Тя се опита да освободи ръцете си, като продължи да го рита в коленете. — Алекс, не те лъжа.
— Лъжеш, негодник такъв! Знам, че лъжеш! Майка ми не би направила подобно нещо. Тя ме е обичала. Наистина ме е обичала!
Биеше се като разярена котка. Цялата беше обхваната от ярост, която й даваше допълнителни сили. Но не можеше да се мери с него. Като държеше китките й заедно в лявата си ръка, той извади ключа от чантата й и отключи вратата. И двамата политнаха напред. Рийд затвори с ритник.
Алекс блъскаше главата си в гърдите му, протестираше и правеше опити да освободи ръцете си.
— Алекс, престани! — заповяда й той строго.