Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 150
Перейти на страницу:

С многобройни ниски поклони ощастливените стопани въведоха знатните гости в дома си, където всичко беше вече готово за посрещането им, устроено с всичкия разкош, на който бяха способни тези обикновени хора; тъщата, служила на младини в замъка Рейвънсууд, имаше според собствените й твърдения достатъчно добра представа какво се изисква за техни милости и доколкото й позволяваха условията, се разпореди с всичко по най-добрия начин. Домът на бъчваря беше толкова просторен, че за всеки пътник отделиха самостоятелна стая, където гостите бяха въведени веднага със съответните церемонии, за да си починат от пътя; а през това време в столовата се извършваха приготовленията за обилната вечеря.

Останал сам, Рейвънсууд подтикван от хиляди различни чувства излезе вън, премина оградата на края на селото и заизкачва хълма, откъдето се откриваше изглед към кулата. Искаше да зърне със собствените си очи как ще рухне домът на неговите прадеди. Няколко селски хлапета, наситили се да зяпат запретнатата с шест коня карета и пъстро облечените лакеи, които я придружаваха, сега от любопитство бяха тръгнали да видят как ще гръмне Улфс Краг и Рейвънсууд ги чуваше да си подвикват:

— По-скоро, по-скоро! Ей сега старата кула ще се пръсне като обелките на лук!

„И това са деца на васалите на моя баща — възмутено си помисли Рейвънсууд, — деца на хора, които както по закон, така и от чувство на признателност са длъжни да ни следват в бей, в огън и вода! Гибелта на замъка на техния сеньор е само забавно зрелище за тях!“

В този миг той усети, че някой го дърпа за наметалото.

— Какво искаш от мен, куче! — ядосано извика Рейвънсууд, дал воля на накипялата си ярост и печал.

— Да, куче съм, и при това дърто — отвърна Кейлъб, защото той бе подръпнал наметалото на господаря си. — Какво друго да очаквам освен ругатни и бой? Но сега ми е все едно: твърде старо куче съм, за да се уча тепърва на нови навици или за да си търся нов стопанин.

През това време, достигнал билото на хълма, Рейвънсууд видя замъка. И каква беше почудата му, когато установи, че пожарът вече съвсем е стихнал — само краищата на бавно плуващите над кулата облаци бяха с червеникав оттенък, сякаш в тях се отразяваше тлеещият пламък.

— Кулата е цяла! — възкликна Рейвънсууд. — Нима тя не се е срутила от взрива? Ако в мазетата е имало и четвърт от онова количество барут, за което ти приказваше, експлозията щеше да се чуе на двайсет мили.

— Всичко бива на тоя свят — сдържано отговори Кейлъб.

— Значи, огънят не е достигнал до мазетата?

— Всичко бива — повтори Кейлъб със същия невъзмутим тон.

— Слушай, Кейлъб — възкликна Рейвънсууд, — вече губя всякакво търпение! Сам ще отида в замъка и ще проверя какво става там.

— Ваша милост няма да отиде там — решително отбеляза Кейлъб.

— Няма да отида? — избухна Рейвънсууд. — Кой ще се осмели да ми попречи?

— Аз! — още по-решително изрече Кейлъб.

— Ти ли, Болдърстън? — извика Рейвънсууд. — Ти май съвсем се самозабрави вече!

— Не, ваша милост. Спокойно ме изслушайте и ще научите всичко така добре, сякаш през цялото време сте си бил в замъка. Само не се гневете и не се издавайте пред тия дечурлига или което е още по-лошо, пред маркиза, когато слезете в селото.

— Говори, проклет глупако! И да не си посмял да скриеш нещо от мен. Трябва да зная всичко: и хубавото, и лошото.

— Нищо хубаво и нищо лошо няма. Старата кула си е цяла-целеничка и е така пуста, както в деня, когато я напуснахте.

— Как! А пожарът?…

— Нямаше никакъв пожар. Изгоря само малко торф, пък може да е имало и искри от комина на старата Миси.

— А пламъкът? Яркият огнен стълб, който се виждаше от цели десет мили?

— Пламък ли? Една стара поговорка казва:

И няма ли луна, едва мъждее слаба светлина.

Малко суха папрат и наръч от сламата, дето я подстиламе на конете, запалих веднага щом оня тъпак от свитата на маркиза се махна от двора. Ей това беше пламъкът. Моля ви, сър, идния път, когато намислите да доведете или да изпратите там някого, нека туй да са господа, ама без доверени слуги като оня шмекер Локхард, който все заничаше и все душеше, и само диреше да открие нейде нещо не наред, та сетне да хули дома ни. Зарад него здравата се озорих, та щях да пукна от напъване да му измислям с неимоверна бързина небивалиците една подир друга, По-добре ще е наистина да подпаля кулата и сам да изгоря заедно с нея, отколкото втори път да понеса таквоз безчестие.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)