Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 150
Перейти на страницу:

— Много съм ти благодарен, Кейлъб, за плана, който си измислил — каза Рейвънсууд, като едва сдържаше смеха си, макар тайно все още да се сърдеше на своя прислужник. — А барутът? Барутът в мазетата? Маркизът, изглежда, знае за нашите запаси.

— Барут ли! Ха-ха-ха! Маркизът! Ха-ха-ха! — разкиска се Кейлъб. — Убийте ме, ваша милост, но не мога да се въздържа. Маркизът! Барут! Има ли барут в замъка? Може да е имало някога. Знаел ли е за това маркизът? Знаел е, разбира се. Там е и цялата дяволия. Очаквах, че няма да е лесно да се оправя е вас. И тогаз си спомних за барута, като оставих на маркиза сам да се оправи…

— Но ти не отговори на въпроса ми — нетърпеливо го прекъсна Рейвънсууд. — Как се озова барутът в замъка и къде се дяна после той?

— Ей сега ще обясня всичко — прошепна Кейлъб със загадъчен вид. — Преди няколко години тука се готвеше въстание; маркизът и всички лордове от север участвуваха в заговора. Тогаз и докараха от Дюнкерк в замъка всякакви пушки и сабли, да не говорим за барута. Трудна беше тая работа — да се пренесат в кулата толкоз сандъци и бурета за една само нощ; вие сам разбирате, че такваз работа не може да се довери на всеки случайно срещнат. Но време е, господарю, да се връщаме в селото: там ни чакат за вечеря; по пътя ще ви доразкажа останалото.

— Ами тези дечурлига? — понита Рейвънсууд. — Нима искаш те да останат тук цяла нощ, за да чакат взрива?

— Не е необходимо. Щом ваша милост не желае да останат тука, те веднага ще си тръгнат към къщи. Пък и да постоят тука малко повечко — добави той, — не е беда! Утре по-хрисими ще бъдат и сънят им ще е по-дълбок. Ама щом инак иска ваша милост…

И като приближи момчетата, изкачили се на близкия хълм, Кейлъб им извика строго, че по заповед на лорд Рейвънсууд и на маркиз А… взривът на кулата ще се извърши не по-рано от пладне на следващия ден. При това утешително известие малчуганите се юрнаха надолу, само един от тях — този, който Кейлъб беше излъгал преди известно време, като отмъкна под носа му шиша с патиците, остана изпълнен с надеждата да получи по-точни сведения.

— Мистър Болдърстън, мистър Болдърстън! — завика той. — Но нали пламъкът съвсем загасна като прахан в ръцете на немощна старица!

— Прав си, мили мой — съгласи се старият слуга. — Ти как мислиш: замъкът на такъв голям човек, какъвто е лорд Рейвънсууд, тъй ще си гори и лордът ще го гледа безучастно, а? — И като пусна малкия дрипльо да си върви, Кейлъб прибави, обръщайки се към Рейвънсууд: — Никога не бива да се пропуска случая да поучиш тия дечица на ум и разум, както казват мъдрите люде. И най-вече да им внушаваш уважение към знатните.

— Но ти пак не ми каза, Кейлъб, какво стана с барута и оръжието? — настоя Рейвънсууд.

— А, оръжието ли? — сети се Кейлъб и издекламира:

Един на север, друг на юг, пък аз към гаргата напук!

Тъй се говори в една детска песенчица. Колкото до барута, лека-полека го замених с джин и бренди от капитаните на холандските люгери и френските кораби. Бъчвичките с тия питиета дълго ни служиха за вяра и упование в истината и справедливостта. Та не е ли чудесна такваз една замяна: да получиш напитка, която весели душата, срещу нещо, което носи смърт! Запазих все пак няколко фунта от барута за ваши нужди. Ако не бяха тия запаси, съвсем не знам откъде щях да ви намирам барут за лова. Е, сега гневът ви се поохлади и май ще се съгласите вече, господарю, че съм постъпил правилно: защото долу, в Улфс Хоуп, ще ви бъде много по-удобно, отколкото в старата ви, полуразрушена кула. Макар че ми е болно да го призная, ама защо да тая грях в душата си!

— Да, може би си прав, Кейлъб; само че намислиш ли да палиш замъка ми дори на шега, няма да е зле да ме предупреждаваш за това.

— Какво говорите, ваша милост! Е, на мене, стария глупак, прилича да лъжа и мамя заради честта на вашия род, ама на ваша милост туй съвсем не подобава. При това вие, младите, много се горещите. И да излъжете, ще е без полза. Да вземем за пример ей тоз пожар — защото, знайте, ние нямахме пожар и съм готов да изгоря даже старите конюшни, за да сложим край на всякакви съмнения; — та, казвам, тоя пожар е най-чудесният предлог, за да поискаме от съседите всичко, каквото ни е нужно. О, тоя пожар ще ни избавя още неведнъж и при това без всякаква вреда за честта на дома ни. Вече няма да ми се налага по двайсет пъти всеки ден да измислям една небивалица подир друга, в които тия мързеливци и без туй не вярват.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)