Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Поток от тъмни фигури нахлува през отворената врата. Полусъбудените пазачи загиват, преди да грабнат оръжието си. Бойният вик на вакоите проехтява вече гръмко и стотици тъмнокожи бойци нахлуват като порой през сагуана.

Влизат във вътрешния двор. Обсаждат вратите на казармата… Обърканите и ужасени войници изскачат по ризи и падат под копитата на тъмнокожите нападатели. Отвред почват да трещят карабини и пищови, но стрелящите не доживяват да ги напълнят повторно.

Беше кратка, но ужасна борба. Викове, изстрели и стенания… Мощният глас на отмъстителния вожд и дивите викове на воините му… трясък на разбити и изкъртени врати. Звънтене на копия и саби, чести гърмежи от огнестрелни оръжия… се сливаха в едно, борбата беше страхотна!

Най-после завърши. Последва пълна тишина. Бойците не надават вече ужасния боен вик. Техните неприятели войниците — са разгромени. Всички помещения са разчистени, а обитателите им лежат в окървавени купчини на двора и пред вратите. Никаква милост. Всички са избити на място.

Не всички. Останали са двама… на които пощадиха живота. Вискара и Робладо са още живи.

Край дървените колони на оградата натрупват дървета и ги подпалват. Гъсти стълбове дим, размесени с огнени езици, се извисяват в небето. Дебелите борови греди на асотеата пламват, горят, пращят, събарят се и след малко пресидият е само куп димящи развалини!

Но червенокожите отмъстите ли не дочакват да видят това. Отмъщението на вожда им още не е завършено. Не само на войниците дължи отплата той. Заклел се е да отмъсти и на жителите на града. Цялото селище трябва да бъде унищожено!

И тази клетва бе изпълмена, защото още преди изгрев Сан Илдефонсо беше в пламъци. Стрели, копия и томахавки довършиха делото; стотици мъже, жени и деца загинаха под пламналите покриви на къщите си!

Като изключим индианските тагни, малцина оцеляха, за да разкажат за ужасното клане… На неколцина бели — между тях и на нещастния баща на Каталина — бе позволено да избягат и да отнесат в други селища разореното си състояние.

За дванадесет часа само Сан Илдефонсо — градът, пресидият, мисията, хасиендите и ранчите — изчезна от света. Загинаха обитателите на прекрасната долина!

Пладне е. Развалините на Сан Илдефонсо още димят. Досегашните му жители са мъртви, но градът не е съвсем безлюден. На празния площад са строени стотици тъмнокожи бойци, с лица към затворения квадрат. Те наблюдават необичайно зрелище — нова част от отмъщението на техния вожд.

На гърба на две мулета са вързани двама мъже. Те са разсъблечени и голите им гърбове са изложени пред мълчаливите зрители! При все че не са с развяващи се раса, лесно се познава кои са. Ниско остриганите коси и обръснатите темета показват, че са падретата от мисията.

Бичът се впива дълбоко в голата кожа, те охкат високо и се извиват. Усърдно молят мъчителите да спрат публичния бой. Никой не обръща внимание на молбите им.

Двама бели, застанали наблизо наблюдават наказанието. Те са Карлос ловецът на бизони и дон Хуан — ранчерото. Свещениците искат да ги умилостивят, но напразно. Сърцата на двамата мъже са окаменели.