Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Първото ченге, което току-що беше отпило от кафето си, се задави от смях и течността изпръска предното стъкло на колата.
6
Продавачът се приближи и попита с какво може да бъде полезен.
— Необходими са ми… — замислено каза човекът със строг син костюм — едни хартии… — Той отново се замисли, сетне вдигна очи. — Трябва ми книга с рисунки на боеприпаси за револвери.
— Вероятно търсите справочник за куршуми с различен калибър — услужливо подсказа продавачът.
Клиентът помълча, после каза:
— Точно така. Брат ми има револвер, с който стрелях преди много години. Мисля, че ако видя патроните, ще разбера дали са каквито търся.
— Не е толкова лесно. Спомняте ли си какъв калибър са били? Двайсет и втори, трийсет и осми или…
— Ако имате справочник, ще ги позная — настоя непознатият.
— Един момент. — Продавачът подозрително го изгледа, сетне сви рамене. По дяволите, клиентът винаги има право, дори когато греши, стига, разбира се, да притежава достатъчно пари. — Разполагам с „Библията на стрелеца“ — навярно там ще откриете онова, което ви интересува.
Роланд се усмихна и си помисли: „«Библия на стрелеца» — какво благородно название.“
Продавачът порови под щанда и извади поовехтяло томче, по-дебело от всяка друга книга, която Стрелецът беше виждал (а книгите в неговия свят бяха истинска рядкост). Човекът небрежно му я подаде, сякаш не беше изключително ценна вещ, а шепа камъчета.
— Ето, погледнете. Макар че, ако са изминали толкова много години, търсенето ще бъде равностойно на изстрел в мрака. — Той сякаш се изненада от собствената си проява на духовитост и промърмори: — Извинете ме за шегата.
Роланд не го чу; наведе се над книгата и впери поглед в картинките, които му изглеждаха реални почти колкото предметите, изобразени на тях. Според „Мортопедията“ тези прекрасни рисунки се наричаха „фотографии“.
Той бавно разлистваше страниците, но не откриваше необходимата му илюстрация. Точно когато вече беше загубил надежда, внезапно видя онова, което му трябваше.
— Ето! — извика. — Погледнете!
На снимката, която посочваше, беше фотографиран куршум за пистолет четирийсет и пети калибър. Не беше точно като неговите патрони, но дори без да погледне цифровите данни (които нямаше да разбере), Роланд разбра, че тези амуниции са подходящи за неговите револвери.
— Добре… да предположим, че сте открили необходимите ви патрони, приятелю, но не мога да разбера възбудата ви. Та това са само амуниции.
— Имате ли от тях?
— Разбира се. Колко кутии искате?
— Колко има в една кутия?
— Петдесет броя. — Продавачът го изгледа с нескрито подозрение. Ако клиентът възнамеряваше да купува патрони, навярно знаеше, че трябва да покаже разрешително за притежаване на оръжие и лична карта със снимката му. В Манхатън бе забранено да се продават амуниции за ръчно оръжие на хора без разрешително. А ако този съмнителен субект притежаваше необходимия документ, то бе направо невероятно да не знае колко патрона има в една стандартна кутия.
— Петдесет ли? — възкликна непознатият и зяпна от учудване.
Продавачът си каза, че на странния клиент положително му хлопа дъската. Запристъпва към касовия апарат… и към собственото си оръжие калибър 357, което криеше под щанда.
— Петдесет ли? — повтори Стрелецът. Беше очаквал кутията да съдържа пет, десет, най-много дванайсет патрона, но това… това беше…
„С колко пари разполагаш?“ — обърна се той към „Мортопедията“. Справочникът предположи, че в портфейла на Джак има поне шейсет долара.
— Колко струва една кутия? — беше въпросът му към продавача. Навярно щеше да му иска повече от шейсет долара, но може би щеще да го убеди да му продаде няколко патрона или…
— Седемнайсет долара и петдесет цента. Слушайте, господине…
Джак Морт беше счетоводител и този път на Роланд не се наложи да чака: преводът и отговорът дойдоха едновременно.
— Искам три кутии от тези — заяви Стрелецът и посочи фотографията. Сто и петдесет патрона! Господи, какви богатства имаше в този необикновен свят!
Продавачът не помръдна.
— Сигурно нямате толкова много — промълви Роланд, но всъщност не се изненада — досега всичко вървеше прекалено лесно, като насън.
— О, разбира се, че имам 45-калиброви патрони… ето там са. — Продавачът направи още една стъпка към касовия апарат и скривалището на пистолета. Ако клиентът беше умопобьркан (което беше почти сигурно), скоро щеше да се превърне в смахнат с огнестрелна рана в корема. — Прибрал съм ги на сигурно място. Но първо трябва да ми покажете разрешителното си.