Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
ТРЕТА ГЛАВА
РОЛАНД ИЗПИВА ЛЕКАРСТВОТО
1
Джак Морт вече знаеше за присъствието на Стрелеца, Ако той поне малко приличаше на Одета Холмс или на Еди Дийн, Роланд щеше да поведе разговор с него, за да разсее паниката и объркването, напълно естествени за човек, който открива, че в съзнанието му се е вселил непознат.
Но Морт беше чудовище дори по-страшно от Дета Уокър, затова Стрелецът не сметна за необходимо да му обясни какво се е случило или само да поговори с него. Чуваше въпросите му: „Кой си ти? Какво става с мен?“, но не им обръщаше внимание. Предпочиташе да се съсредоточи върху краткия списък на неотложните дела, използвайки без никакви угризения на съвестта разума на този човек. Въпросите преминаха в ужасени вопли, но Роланд се престори, че не ги чува.
Не би останал нито миг в змийското гнездо, което представляваше мозъкът на Морт, но му беше необходима информация; възнамеряваше да го използва като атлас и енциклопедия. Морт разполагаше с всички сведения, които можеха да послужат на Стрелеца. Планът на Роланд още не беше напълно оформен в съзнанието му, но понякога това беше за предпочитане. Когато ставаше дума за изготвяне на планове, на света нямаше по-различни хора от него и Джак Морт.
Стрелецът беше убеден, че ако само нахвърли плана си, ще има по-голяма възможност да импровизира. А спонтанната импровизация винаги му се беше удавала.
2
Някакъв дебелак с лещи на очите, подобни на онези, които носеше плешивецът, надникнал преди пет минути в канцеларията на Морт (в света на Еди мнозина носеха подобни лещи, които според „Мортопедията“ се наричаха „очила“), се качи заедно с него в асансьора. Погледна към куфарчето на човека, когото мислеше за Джак Морт, сетне към самия него.
— При Дорфман ли отиваш, Джак?
Стрелецът мълчеше.
— Ако мислиш, че ще го разубедиш от безумните му идеи, то се обзалагам, че само ще си загубиш времето — продължи шишкото, сетне изплашено примигна, защото колегата му рязко отстъпи назад. Вратите на малкия сандък се затвориха и внезапно той стремително се понесе надолу.
Роланд трескаво се вкопчи в съзнанието на Морт, без да обръща внимание на крясъците му, и откри, че всичко бе наред — падането беше контролирано.
— Извинявай, не исках да те засегна — обади се дебелакът, а Стрелецът си каза: „Този също се страхува.“ — Според мен ти се справяш с този негодник най-добре от всички колеги във фирмата.
Роланд отново не му отговори. Искаше му се час по-скоро да излезе от падащия ковчег.
— Ще ти кажа още нещо — разпалено продължи събеседникът му. — Вчера обядвах с…
Главата на Джак Морт се обърна, иззад очилата с позлатени рамки в шишкото се впериха очите му, които сякаш бяха по-сини от очите на Джак.
— Млъкни — равнодушно произнесе Стрелецът.
Дебелакът пребледня, бързо отстъпи назад и задникът му се притисна до ламперията, имитираща дърво, с която беше облицован движещият се ковчег. Внезапно кабината спря. Вратите се отвориха и Роланд, който носеше тялото на Джак Морт като плътно прилепнал костюм, излезе, без да погледне колегата си. Шишкото задържа натиснат бутона за отваряне на вратите и го проследи с поглед. Помисли си: „Винаги му е хлопала дъската, но май сега положението е по-сериозно. Може би напълно е превъртял.“ Хрумна му, че ще се чувства много по-спокоен, ако Джак Морт е затворен в заведение за психично болни.
Мисълта му едва ли би учудила Стрелеца.
3
Някъде по пътя между огромното, ехтящо помещение, което в „Мортопедията“ се наричаше „фоайе“, тоест място, през което се преминава на влизане и излизане от канцелариите, помещаващи се в тази небесна кула, и сгряната от слънцето улица (в „Мортопедията“ тя имаше две названия — Шесто Авеню и Авеню на двете Америки), Морт престана да крещи. Не беше умрял от страх; Стрелецът инстинктивно чувстваше, че ако Джак умреше, техните ка щяха завинаги да бъдат заточени в света, съществуващ извън пределите на всички реални вселени. Морт не беше мъртъв; бе припаднал, сякаш съзнанието му беше автоматичен бушон, самоизключил се при свръхнатоварването от ужас. Припаднал бе като Роланд, който, прониквайки в разума му, беше открил преплетени съдби и зловещи тайни, които не бяха случайно стечение на обстоятелствата.