Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Това и подсказа, че Най-лошият човек отдавна странства в търсене на своята Кула. Очевидно запасите му бяха на привършване, но дори онова, което беше останало, предизвика изумлението и.
„Размърдай се, Дета Уокър.“
Тя взе всичко необходимо и безшумно запълзя обратно към инвалидната количка. Когато се добра до него, се подпря на лакът и измъкна въжето от джоба. От време на време хвърляше поглед към Еди, за да се убеди, че не се е събудил.
Той дори не помръдна, докато тя надяна примката около шията му и я стегна.
5
Когато го задърпаха назад, Еди си помисли, че все още спи и сънува как го погребват жив, при което се задушава.
След миг въжето се вряза в гърлото му. Топлата слюнка потече по брадичката му и той се задави. Това не беше кошмарен сън. Вкопчи се във въжето и се опита да се изправи.
Дета напрегна мускулестите си ръце, а младежът с глух удар рухна на земята. Лицето му почервеня.
— Престани да го дърпаш! — изсъска Дета иззад него. — Няма да те убие, ако престанеш, ама ако не ме послушаш, ще те удуша.
Еди отпусна ръце и престана да се дърпа. Примката на шията му се поразхлаби и той успя да си поеме въздух. Усети пареща болка в белите си дробове, ала все пак това беше за предпочитане пред задушаването.
Когато сърцето му позабави паническия си ритъм, той се осмели да се огледа. Клупът незабавно се стегна.
— Не мърдай, сополанко. Лежи си и гледай океана. Няма защо да се разсейваш.
Еди впери поглед в безкрайната водна шир, а примката се разхлаби дотолкова, че да му позволи с мъка да си поема въздух. Той крадешком спусна ръка към колана си (Дета злорадо се усмихна, но младежът не виждаше лицето й, но револверът го нямаше. Тя беше взела оръжието му.
„Издебнала те е, докато си спял, Еди. — Разбира се, това беше гласът на Стрелеца. — Едва ли има смисъл да ти напомням, че те предупреждавах, но ти не ме послуша. Ето докъде те доведе любовта — лежиш с примка на шията, а зад теб дебне безумна жена, въоръжена с два револвера.“
„Но ако е искала да ме убие, щеше да го направи, докато съм спял.“
„А ти какво си мислиш, че ще направи? Ще ти връчи два безплатни билета за пътешествие до Дисниленд, така ли?“
— Слушай — промърмори той. — Одета…
Още не беше изрекъл последната дума, когато чернокожата рязко дръпна въжето и клупът отново се затегна.
— Забранявам ти да ми викаш така. Ако повториш това име, никога повече няма да гъкнеш. Казвам се Дета Уокър и ако искаш да живееш, бяло лайно такова, трябва да си го набиеш в главата.
Еди захриптя и се опита да разхлаби примката. Пред очите му затанцуваха черни петна и започнаха да разцъфват като зловещи цветя. След няколко секунди смъртоносният клуп се поотпусна.
— Загря ли какво ти казах, боклук?
— Да — изграчи младежът.
— Хайде, кажи името ми.
— Дета.
— Назови фамилията ми! — истерично изкрещя тя и в този момент Еди се радваше, че не виждаше лицето и.
— Дета Уокър.
— Браво. — Примката се поразхлаби. — А сега слушай какво ще ти кажа, сополанко, и си отпуши ушите, ако искаш да останеш жив до залез слънце. Не се опитвай да ми извъртиш някой номер — одеве умрях от смях, като те гледах как се опитваш да докопаш оръжието си. Не можеш ме измами — предварително знам какво ще направиш. Загря ли? Хич да не ти минава през ума, че ще ме прекараш, защото съм само една безнога негърка. Откакто съм без крака, съм станала адски сръчна, а сега вече имам и два револвера. Е, какво ще кажеш?
— Няма… — изхриптя Еди. — Няма да те изиграя.
— Така те искам, сладурче — изкиска се тя. — Докато ти сладко нанкаше, леля Дета здравата се потруди. Измислила съм страхотен план. А сега идва и твоят ред да направиш нещо. Сложи ръцете си зад гърба и напипай примката, подобна на онази на шията ти. Всъщност примките са три — доста поработих, докато ти хъркаше, мързеливецо. — Дета отново се изкиска. — Щом я напипаш, пъхни в нея белите си ръчички. После ще почувстваш, че стягам примката и сигурно ще си помислиш: „Сега е моментът да прецакам тая черна кучка… сега, преди да е хванала другия край на въжето!“ Обаче… — Тя зашепна и негърският и акцент стана още по-неразбираем — … ти препоръчвам да се огледаш, преди да предприемеш нещо прибързано.
Еди впери поглед в нея. Дета приличаше на зла вещица — ужасяващата и външност би изплашила дори най-големия храбрец. Роклята, която носеше в деня, когато Роланд я отвлече от „Мейси“, беше мръсна и разкъсана. С ножа, който бе взела от чантата на Стрелеца (същият нож, използван от двамата мъже за разрязване на лейкопласта), беше направила прорези в дрехата си и от тях като от кобури стърчаха дръжките на револверите.