Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Роланд беше доволен, че Морт е загубил съзнание. Омръзнали му бяха виковете, а припадъкът не пречеше на достъпа му до информацията в мозъка на човека, който неволно го беше приютил в тялото си.
Жълтите автомобили бяха предназначени за превоз на пътници и се наричаха „такси“. Шофьорите им принадлежаха към две племена: чернокожи и хора със смугли лица. За да спреш такава кола, трябваше да вдигнеш ръка като ученик в клас.
Роланд също вдигна ръка, но едва след като шофьорите на няколко свободни таксита не благоволиха да спрат, той забеляза, че на предното стъкло на тези коли имаше табелка с надпис „ЗА ГАРАЖ“. Надписите бяха с големи букви, ето защо Стрелецът ги прочете без помощта на Морт. Изчака, сетне отново вдигна ръка. Този път таксито спря и той се настани на задната седалка. Лъхна го миризмата на тютюнев дим, пот и парфюм — стори му се, че се е озовал в дилижанс от неговия свят.
— Къде отиваме, приятел? — попита шофьорът. Роланд не можеше да определи към кое племе принадлежеше човекът и не се осмели да го запита от страх да не го обиди.
— Още не зная — отвърна.
— Не си се качил да си побъбрим, нали? Времето ми е скъпо, драги.
„Кажи му да включи червената лампичка, означаваща, че таксито е заето“ — подсказа „Мортопедията“.
— Включи червената лампичка — послушно повтори Роланд.
— Ти какво, разиграваш ли ме?
„Кажи му, че ще получи петарка отгоре“ — посъветва „Мортопедията“.
— Ще получиш петарка отгоре — промърмори Стрелецът.
— Покажи я — отвърна шофьорът. — Който има мангизи, се вози, който няма, пеш ходи.
„Попитай го дали иска парите, или ще продължи да ти хитрее.“
— Искаш ли парите или ще продължиш да ми хитрееш? — с леден тон попита Роланд.
Човекът стреснато се втренчи в огледалцето за обратно виждане и предпочете да замълчи.
Стрелецът трескаво затьрси необходимия му отговор в съзнанието на Джак Морт. Човекът на волана крадешком се поизвърна: пътникът му вече двайсетина секунди седеше неподвижно и подпираше челото си с ръка, сякаш имаше главоболие. Точно когато реши да му каже да слезе, за да не повика ченгетата, непознатият вдигна глава и учтиво помоли:
— Ако обичате да ме закарате до ъгъла на Седмо Авеню и Четирийсет и девета улица. Ще ви платя десет долара повече от сумата, която ще отчете апаратът, независимо към кое племе принадлежите.
„Този тип е напълно смахнат — помисли си шофьорът, който беше стопроцентов американец от Върмонт, опитващ се да пробие в шоубизнеса, — но може би има пари.“ Включи на скорост и заяви:
— Смятай, че вече сме там, приятел. А мислено добави: „Час по-скоро трябва да се отърва от теб!“
4
„Импровизирай“ — повтаряше си Стрелецът.
Когато слезе от таксито, той видя синьо-бялата кола, паркирана наблизо и без да прибягва към „Мортопедията“, прочете надписа „Полиция“ като „Преследвания“. В автомобила седяха двама въоръжени мъже и пиеха нещо — може би кафе — от бели пластмасови чашки. Безсъмнено бяха стрелци, но изглеждаха затлъстели и отпуснати.
Роланд отвори кесията на Джак Морт (която беше прекалено малка; истинската кесия беше с размерите на чанта и в нея се побираха всички вещи, необходими на човек, който пътува с малко багаж) и даде на шофьора банкнота с числото „20“ върху нея. Човекът побърза да потегли — това бяха най-лесно изкараните пари през целия ден, но имайки предвид странното поведение на клиента, той смяташе, че напълно е заслужил големия бакшиш.
Стрелецът погледна към надписа над магазина, който гласеше: „КЛЕМЕНТС. ОРЪЖИЯ И СПОРТНИ СТОКИ. БОЕПРИПАСИ И РИБОЛОВНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ. ОФИЦИАЛНИ ФАКСИМИЛЕТА.“
Не разбра всички думи, но щом погледна към витрината, разбра, че Морт го е довел където трябва. Видя отличителни военни знаци… и оръжия — предимно пушки, но имаше и пистолети. Бяха здраво прикрепени с верижки, но това не го тревожеше.
Щеше да разбере какво му е необходимо, когато го видеше… ако изобщо го видеше.
В продължение на цяла минута той се „консултира“ с разума на Джак Морт, който напълно удовлетворяваше нуждите му.
Едното ченге в синьо-бялата кола побутна с лакът колегата си:
— Виждаш ли го онзи тип? От пет минути оглежда витрината като че се кани да изкупи цялата стока.
Партньорът му се изкиска.
— Божичко — произнесе той с писклив глас, когато човекът със синия костюм и очилата с позлатените рамки привърши огледа и влезе в магазина — май е решил да си купи зелени белезници!