Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Значи не сте взели портфейла на този човек, а? — попита О’Мира.
— Знаете, че не съм.
— Ако нямате нищо против, ще надникнем зад щанда — промърмори Делеван; гласът му напомняше мъркане на котарак. Тръгна към касовия апарат и изпод око погледна към човека със синия костюм, който кимна.
— Момчета, предупреждавам ви незабавно да се разкарате — извика Дебелия Джони. Беше пребледнял като мъртвец. — Ако се върнете със заповед за обиск, ровете където ви скимне, обаче сега искам да ви видя гърбовете. Все пак живеем в свободна страна нали та… Хей, престани!
О’Мира вече надничаше под щанда.
— Нямаш право! — изрева продавачът. — Мамка ти, незаконно е! Ще извикам адвоката си… нарушавате конституционните ми права…
— Исках да разгледам стоката по-отблизо, защото стъклото на витрината ти е адски мръсно — кротко го прекъсна полицаят и се обърна към колегата си: — Така ли е, Карл?
— Абсолютно — тържествено потвърди Делеван.
— Погледни какво намерих!
Роланд дочу изщракване, след секунда стрелецът със синята униформа вече държеше огромен пистолет.
Дебелия Джони очевидно осъзна, че двамата „свидетели“ ще потвърдят версията на полицая, който беше взел оръжието му, и пребледня още повече, после промърмори:
— Имам разрешително…
— За носене на огнестрелно оръжие, така ли?
— Да.
— Регистриран ли е пистолетът? — намеси се О’Мира.
— Ами… не си спомням.
— А може би е краден и си забравил и тази малка подробност, а?
— Майната ти. Ще отговарям само в присъствието на адвоката ми. — Шишкото понечи да се извърне, но Делеван го сграбчи за рамото.
— Последен въпрос: имате ли документ, който ви разрешава да криете огнестрелно оръжие в механизъм с пружина? — попита той със същия мъркащ глас.
— Доколкото ми е известно, в Ню Йорк не се издават подобни разрешителни.
Ченгетата наблюдаваха Дебелия Джони, шишкото също беше вперил поглед в тях. Ето защо никой не забеляза как Роланд обърна табелката на вратата така, че надписът отвън да гласи „ЗАТВОРЕНО“.
— Може би някак ще уредим въпроса, ако намерим портфейла на този господин — заяви О’Мира. Самият Сатана едва ли би могъл да лъже толкова убедително. — Възможно е да го е изпуснал, без да го забележите…
— Вече ви казах, че изобщо не съм виждал портфейла му. Този тип е напълно откачен…
Роланд се наведе.
— Ето го! Настьпил го е, но все пак го виждам!
Разбира се, това беше лъжа, но Делеван, чиято ръка още беше на рамото на шишкото, го блъсна толкова силно, че не можеше да се разбере дали Джони действително е настъпвал портфейла.
Роланд знаеше, че е настъпил неговият момент. Когато двамата полицаи се наведоха под щанда, той безшумно пристъпи към тях. О’Мира още държеше пистолета на продавача.
— По дяволите, наистина е там! — възбудено възкликна Делеван. — Виждам го!
Роланд хвърли поглед към човека, когото наричаха Дебелия Джони, за да се убеди, че той няма да се намеси в играта. Ала шишкото неподвижно стоеше до стената (по-точно се притискаше към нея, сякаш искаше да проникне вътре) с безпомощно отпуснати ръце, а широко отворените му, ужасени очи, напомняха огромни букви „О“. Приличаше на човек, който се питаше защо хороскопът не му бе подсказал да внимава през този ден.
Роланд се успокои — поне този нямаше да му създаде неприятности.
— Точно така! — радостно възкликна О’Мира. Двамата надничаха под щанда и подпираха длани на коленете си. О’Мира протегна ръка към портфейла. — Виждам го и…
Роланд пристъпи зад тях и внезапно денят, който според Дебелия Джони беше кошмарен, стана още по-ужасен. Непознатият със синия костюм удари една в друга главите на полицаите. Двамата рухнаха на пода. Мъжът с очилата с позлатени рамки се изправи и насочи огромния пистолет към шишкото. Дулото беше широко като на устройство за изстрелване на космически ракети.
— Няма да ми създаваш неприятности, нали? — попита странният човек с беззвучен глас.
— Не, сър — побърза да отговори Джони. — Няма.
— Не мърдай от мястото си. Ако задникът ти се отдели от стената, ще се разделиш с живота си. Ясно ли е?
— Да, сър. Напълно.
— Добре.
Роланд се наведе, огледа двамата полицаи и се зарадва като забеляза, че са живи. Макар да бяха трудноподвижни и ненаблюдателни, все пак бяха стрелци, които се бяха опитали да помогнат на човек, изпаднал в беда. Той нямаше желание да убива хора, които имаха неговото призвание.