Трите карти

— Така ли наричате продавача?

— О, наричали сме го и с по-лоши имена — отговори той. — Какво се случи след като му показахте вашето разрешително, господин Морт?

— Поиска да го види по-отблизо. Подадох му портфейла, но той дори не погледна снимката ми, а го хвърли на пода. Попитах го защо постъпва по този начин, а онзи ми каза, че не отговаря на тъпи въпроси. Поисках да ми върне портфейла, бях побеснял от гняв…

— Обзалагам се — обади се Делеван, макар че докато наблюдаваше безизразното лице на непознатия, си бе помислил: „Едва ли нещо може да вбеси този човек.“

— Продавачът се изсмя. Понечих да заобиколя щанда и да си взема портфейла. Тогава онзи извади пистолет.

Вече вървяха към магазина, но внезапно двамата полицаи спряха. Не изглеждаха изплашени, а възбудени.

— Пистолет ли? — повтори О’Мира, сякаш искаше да се убеди, че е чул правилно.

— Беше под щанда, близо до касовия апарат — обясни човекът със синия костюм.

Роланд си спомни как се беше изкушил да зареже първоначалния си план и да се опита да вземе оръжието на продавача. Сега обясни на стрелците защо не го беше сторил. Искаше да ги използва, не да ги превърне в свои жертви и да позволи да ги убият.

— Мисля, че се намираше в специален кобур.

— В какво? — недоумяващо попита О’Мира.

Непознатият сбърчи чело и дълбоко се замисли.

— Не зная как точно се нарича онова, в което се поставя оръжието; никой не може да го извади, ако не знае къде да натисне.

— Пружинен механизъм! Боже мой! — възкликна Делеван.

Двамата с партньора си се спогледаха, сякаш се питаха как да съобщят на Джак Морт, че навярно Дебелия Джони вече е извадил парите от портфейла, дотътрил се е до задната врата и го е хвърлил през стената на уличката зад магазина. Съобщението за пистолета напълно променяше положението. Трудно щяха да докажат, че Джони е ограбил непознатия, но обвинението в незаконно притежаване на оръжие му беше в кърпа вързано. Това бе първата стъпка към залавянето на по-едрите риби.

— А след това… какво се случи после? — нетърпеливо попита О’Мира.

— Онзи заяви, че изобщо не е виждал портфейла ми. Каза още, че… — последва секунда мълчание — … че някой ме е ограбил на улицата, и че е по-добре да си спомня какво се е случило, иначе не гарантирал за… живота ми. Спомних си за полицейската кола, която бях видял наблизо, и излязох от магазина, надявайки се да ви намеря на същото място.

— Работата е ясна — каза Делеван. — С партньора ми ще влезем първи. Изчакайте минута — не по-малко — в случай, че възникне някакъв проблем. После може да ни последвате, но непременно останете до вратата. Разбрахте ли?

— Да.

— Добре. А сега ще арестуваме онзи мръсник.

Полицаите влязоха в магазина, Роланд изчака трийсет секунди и ги последва.