20 години по-късно

— Господине, успокойте се — каза дьо Гиш, — кълна ви се, че ще получите утехата, която искате. Кажете ни само де има къща, в която да потърсим помощ, или село, в което да намерим свещеник.

— Благодаря и бог да ви награди! На половин левга от тука, по тоя път, има странноприемница, а на около една левга по-нататък е селото Грене. Потърсете свещеника; ако той не си е в къщи, идете в августинския манастир, последната къща на селото вдясно, и ми доведете някой брат, монах или свещеник, няма значение, стига само светата църква да му е дала право на опрощение на греховете т агИаНо тогИз.

— Господин д’Арменж — каза дьо Гиш, — останете при нещастника и се погрижете да го пренесат колкото се може по-внимателно. Направете носилка от клони и постелете на нея всичките ни мантии; двама от слугите ни ще го понесат, а третият ще бъде готов да заеме мястото на оня, който се умори. Ние, виконтът и аз, ще отидем да потърсим свещеник.

— Вървете, господин графе — отговори възпитателят, — Но, за бога, не се излагайте на опасност!

— Бъдете спокоен. При това за днес ние се спасихме вече; вие знаете аксиомата: Non bis in idem.

— Горе главата, господине! — каза Раул на ранения. — Ще изпълним желанието ви.

— Господ да ви благослови, господа! — отговори умиращият с неописуема признателност.

Младежите препуснаха по посочената посока, а възпитателят започна да ръководи направата на носилката.

След десет минути графът и виконтът забелязаха странноприемницата.

Без да слиза от коня, Раул повика съдържателя, предупреди го, че след малко ще му донесат един ранен, и го помоли да приготви всичко необходимо за древръзка, тоест легло, бинтове, карпия2; прибави, че ако в околностите има някой лекар или хирург, да изпрати да го повикат, като обеща да възнагради пратеника.

Като видя двама богато облечени младежи, съдържателят обеща да изпълни желанието им. Нашите двама пътници тръгнаха отново и препуснаха към Грене, след като видяха, че започнаха приготовления за приемането на ранения.

Те изминаха повече от една левга и видяха вече първите селски къщи, на които червеникавите керемидени покриви се открояваха рязко върху зеленината на заобикалящите ги дървета, когато изведнъж забелязаха, че насреща им идва на муле беден монах, августинец, ако се съди по широката му шапка и по сивото му вълнено расо. Сякаш случаят им изпращаше ония, когото търсеха.

Те се приближиха до монаха.

Той беше двадесет и две-двадесет и три годишен, но аскетичният му вид го правеше по-стар наглед. Беше бледен, не с тая матова бледина, присъща на хубостта, а с болезнена жълтевина; късата му коса, която едва се подаваше изпод шапката, беше светлоруса, а ясно-кафените му очи като че ли бяха лишени от зрение.

——

1 Non bis in idem (лат.) — „Не два пъти за едно и също“ (Два пъти не трябва да се наказва за едно и също нещо).

2 Карпия — ленти от старо памучно платно, които са служели някога за превръзки на рани.