Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Рано тази сутрин Кейси Конрад получи съобщението и телефонния номер от Ръсел. Беше ги изпратила от кабинета си. Конрад предположи, че просто не е имала време или възможност да отиде до другия си компютър, където и да се намираше той. Вероятно в дома й.

Едва сега осъзна, че тя си беше направила труда да се сдобие с нов адрес, и то само за да уважи решението му да стои настрана. Така рискът някой случайно да попадне на адреса му и да започне да го притеснява беше значително по-малък. Мнението му за нея за пореден път се покачи с няколко пункта.

Конрад не разполагаше с адреса в Канзас Сити, но телефонният номер беше повече от достатъчен. Когато включиха компютъра на Елбърт, той веднага се настани в системата.

Мина известно време, докато човекът на клавиатурата свикне с нея. Значи машината беше непозната за оператора. След това обаче скоростта му значително се повиши. Работеше почти без грешки. Конрад винаги с удоволствие наблюдаваше стила на операторите. Този тук плуваше в свои води, дори в среда като „Юникс“. Не му се вярваше да е Ръсел.

Опитваха се да разберат какво има в паметта на компютъра. Отваряха директориите една по една и преглеждаха файловете. Накрая решиха да копират данните, но операционната система отказваше достъп както до дискетите, така и до лентовите носители и принтера. Операторът приложи няколко номера, като заобикаляше управляващата програма на принтера, но без успех.

Човекът наистина беше добър, но не чак толкова. Беше си позволил до такава степен да бъде погълнат от задачата, че изобщо не забелязваше присъствието му.

Конрад изтегли програмата и внимателно я проучи. Не забеляза нищо нередно, нямаше прибавени или променени редове. По всяка вероятност скритият в устройство C вирус засичаше активирането на програмата, проверяваше заредения за печат файл и решаваше дали командата да се изпълни или не. Копирането можеше да се отмени само с няколко цифри за част от секундата.

Замисли се за вирусите. Преди време Ръсел му беше изпратила съобщение за тях. Той започна да ги търси и успя да открие няколко. Досега не се беше занимавал с тях, защото нямаше ясна представа как точно трябва да подходи. Луан Ръсел вече му беше обяснила, че са особено чувствителни.

Някой ден щеше да опита. Не сега.

С огромно удоволствие прегледа директориите „Изнудване“ и „Защита“. Имаше няколко интересни файла, останалите му се виждаха глупави. ИСП например нищо не му говореше. Успя да разбере само, че става въпрос за разработването на сценарий за поведението на правителството, в случай че старият Фидел ритне камбаната. Изглеждаше прекалено лесно. Превземане на радиостанциите, вестниците и източниците на енергия?!

Нима някой плаща на тези извратени идиоти шестцифрени суми за подобни щуротии?

Досиетата бяха друга работа. Зачете се в това на Ръсел. Нейният старец е свещеник? А тя беше решила да стане ченге. Боже, заплатата й беше само шестдесет хиляди годишно! С това образование можеше да си докарва много повече. Защо тогава…