Натиснете Enter ако смеете… [bg]

И тук Мартин направи грешка, въпреки че като всички в разузнаването умееше да крие притесненията си.

— Какво има, Питър? — Веласкес веднага забеляза объркването му. — Има ли нещо, което още не знам?

Нямаше смисъл да отрича.

— Нямаме контрол над ядрените си оръжия.

— По дяволите!

— Не съм много сигурен. Предполагам, че това е една от причините министерството на отбраната да не иска да работи с останалите.

— Напълно ги разбирам. Ако тази информация се разчуе, хората ще излязат на улицата. Ще се разбунтуват.

— Да се върнем на темата.

— Ами тъй като са засегнати различни сектори по целия свят, всеки е избрал свой подход. Пентагонът прави едно, ФБР — друго, и понеже си нямаме пълно доверие, АНС — трето. Не знам за теб и създадения международен екип, но всички нации са в паника и вероятно не се държат много по-разумно от нас.

— Това не е само твоето мнение, разбира се?

— Не — отговори Рик. — Знаеш, че ушите ни са навсякъде.

— Добре, мога да ти кажа каква е идеята в Лондон. — Мартин му разказа за базата данни. — Виталий Жувармов е пристигнал там сутринта. Вайзнер и Содъби вече също са се включили в помощ на Андре Голоаз.

— Не разбирам.

— Доколкото знам, французинът ще разчита на инстинкта си. Останалите са съгласни да опитат.

— Начинът има шансове за успех, колкото и всичко друго. Значи сте прибавили в списъка и компютърни експерти?

— Аха.

— Добре. Съмнявам се, че агентите на Ръсел ще успеят да припишат инцидентите на обикновен хакер.

— Да, но са хванали оня тип в Канзас Сити. Оттогава няма докладвани инциденти.