Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Прегледах криминалните досиета, но те ме отегчиха. Един от онези млади мъже там ми каза, че има нещо като… аа… като филтър. Можеш да извадиш само досиетата на компютърни специалисти, които не са осъждани. Действай!

— Какво трябва да направя, Андре?

— Ако знаех, щях да те изпратя обратно да превеждаш.

Голоаз се зае с кафето си, докато тя опита няколко команди. На екрана се появяваха различни неща, но той не им обръщаше никакво внимание.

Накрая тя извика:

— Готово! Нали това искаше?

В горния десен ъгъл на екрана със сини букви беше написано: „Компютърни компании, главни експерти“.

Бяха подредени по азбучен ред. Първото досие беше на човек на име Аарон, Вернер Л., президент и главен оперативен директор, „Канадиън Рокис Периферъл“.

Включени бяха основните биографични данни и един параграф, посветен на постиженията му. Голоаз предположи, че информацията е взета от някое списание или молба за постъпване на работа. Голоаз го прочете само колкото да свикне с екрана.

— Следващото! — нареди той.

Тя натисна някакъв клавиш и изскочи ново досие. Актън, Силвия Сара.

Четеше раздела за постиженията, когато нечия ръка го потупа по рамото.

Голоаз се обърна.

— Здравей, Андре.

— Давид! Кога пристигна?

Вайзнер дръпна един стол и Голоаз го представи на Марго Деньов.

— Самолетът ми се приземи преди малко. Цяло щастие е, че изобщо успях да дойда. — Израелецът обясни за проблемите с пътуването. — Просто не можеха да ми издадат самолетен билет. Грешка в компютъра, така ми обясниха хората от „Ел Ал“. — Той се засмя.

— Как се измъкна?

— С друга самоличност. Компютърът веднага прие името на Максуел Бекер.

— Значи Намръщения знае, че си член на международната група?

— Така изглежда. Какво стана с Хенри?

— Нямам представа. Френското посолство ще ме уведоми за подробностите веднага щом е възможно. Предполагам, че още е в Скотланд Ярд.

— Да се надяваме, че скоро ще го освободят. Сигурен съм, че някой го е натопил. Нали същото се случи с Питър, а сега и с мен.

— Никак не е забавно.

— Напълно съм съгласен с теб, Андре. О, Марго, защо не отидеш да изпиеш едно кафе с другите. Искам да говоря с шефа ти насаме.

Голоаз очакваше реакцията й. Тя погледна презрително младия нахалник, но стана и тръгна към масата в ъгъла.

— Виж, Андре, мислил ли си за вероятността…