Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Агенцията за национална сигурност и ЦРУ винаги бяха работили заедно при събирането на електронна информация, въпреки че АНС фактически беше сътрудник на министерството на отбраната. Доктор Рикардо Веласкес обаче непрекъснато търсеше тесен контакт с Ръсел и Мартин. Той явно никак не беше убеден в правотата и ефикасността на политиката на изолация на министерството.

Всъщност именно Рик беше поканил Мартин в светая светих.

Охраната вече беше получила пропуск за него, но това не помогна особено. Мартин трябваше да изчака документите му щателно да бъдат проверени. После се обадиха на Веласкес за потвърждение и го повикаха лично да съпроводи Мартин до кабинета си.

Когато тръгнаха по дългия коридор, Мартин попита:

— Напрежението от последните дни май си казва думата, а?

— Имаш предвид охраната ли? Така е. Само че за нас продължава вече цяла година. Нормално е случилото се напоследък да засили параноята ни.

— И от какво толкова се страхувате?

Рик спря и го погледна. Явно се опитваше да си спомни квалификацията му.

— Работим по един проект с молекули ДНК.

— ДНК!? Откога Агенцията за национална сигурност се занимава с генетика!?

Веласкес се ухили:

— Става въпрос за компютър, естествено.

— Я стига!

— Не се шегувам, Питър. Молекулите ДНК се означават с формули. Ето ти връзката с математиката. ДНК съдържа цялата информация, необходима за изграждането на живия организъм, значи имаме памет. Някакъв учен синтезирал молекули с определена последователност и дефинирал задачата. После ги оставил в епруветка и те сами произвели молекула, в чиято последователност се съдържал отговорът.

Мартин не вярваше на ушите си.

— С две думи, в момента се опитваме да изградим компютърна памет от молекули ДНК. Достатъчното количество разтвор се побира в резервоар метър на метър.

— Но защо, за бога!?

— Заради скоростта. Химичните реакции са много по-бързи от електронните. Ако успеем, и най-сложните математически задачи могат да бъдат решавани за по-кратко време, отколкото изобщо можеш да си представиш.

— Най-сложната задача, с която съм се сблъсквал досега, е изчисляването на бакшишите в ресторанта — каза Питър.

— Да, но голяма част от световните учени са спъвани в работата си заради времето, необходимо за математически изчисления дори и с помощта на суперкомпютри. Помисли си само. Ако на всички съществуващи в момента компютри се възложи задача, която те могат да решат за времето от създаването на компютъра въобще досега, устройство на основата на ДНК ще стигне до отговора само за два-три месеца.