Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Грей се умори да наблюдава разпита през специалното стъкло и излезе в коридора. Огледа се и видя телефона до асансьора и стълбите. Тръгна към него. Подът имаше нужда от почистване. ФБР явно спестяваше от парите за поддръжка.

Използва кредитната си карта, за да се обади до Швейцария. Попадна на един от техниците и го помоли да повика Джорджия.

Минаха пет минути, преди да чуе гласа й.

— Здрасти, Нат.

— Намирам се близо до родния ти щат и се сетих за теб.

— Какво правиш в Уичита?

— Всъщност съм в Канзас Сити, Мисури.

— По работа ли?

— Попаднахме на следа.

— Имаш предвид ФБР?

— Да. Пипнаха един, който може и да е Намръщения. Сега е в стаята за разпити, изтръгват му ноктите.

Не правеха нищо такова, естествено. Но Грей искрено се удивляваше на способността на Луан Ръсел коренно да се променя, когато говори със заподозрени. Тя можеше да бъде нечовешки жестока. Именно за това Грей реши да говори с Джорджия Тейлър. Спокойният й характер му липсваше до болка.

— Но това е чудесно! Ако хората престанат да се паникьосват, продажбите ни веднага ще нараснат. Ти как мислиш, той ли е наистина?

— Трудно ми е да преценя, Джорджия. Той отрича всичко.

— Като се има предвид какво е направил, мога да го разбера. Ами софтуера? И него ли намерихте?

— Да, прегледах програмите.

— Така ли? Предполагам, за това си консултант. Научи ли нещо?

— Достатъчно, за да се съмнявам.

— О! И в какво?

— Ами първо на първо не мога да запиша файловете на дискети, нито да ги изкарам на принтера. Не вярвам, че Намръщения би направил такова нещо със собствения си компютър. Второ, в системата имаше скрита програма. Като онези, които откриваме навсякъде. Трудно ми е да си представя, че ще иска да я скрие и от самия себе си.

— Може би иска да унищожи софтуера? Да се защити?

— Възможно е. Не посмяхме да го изключим от мрежата. Според мен обаче това е подарък от Намръщения. Сигурен съм, че програмата, която причини проблемите в световен мащаб, не може да е толкова малка. Двадесет мегабайта не са достатъчни за такова нещо. Трябва да е петдесет, шестдесет пъти по-голяма.

— Вероятно си прав. Има ли друго?

— Няколко файла. Свръхсекретни. И прекалено много информация за кодовете — програми, проучвания, проекти…

— Добри ли са?

— И още как! Не съм специалист в тази област, но се обадих на Веласкес от Агенцията за национална сигурност. Нямаше как да извадя копия от компютъра и се наложи цели два часа да му описвам данните. Според него това е част от работата на Шимомура, но изобщо не е актуализирана. Всичко е прекалено старо, поне отпреди две години.