Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Късно следобед отново се зае за работа. Продължи с проверката на номерата с код 402 плюс седемте, които си взе от Канзас Сити. Изглеждаха съвсем невинни — два бюлетина, частни адреси и Глоубнет.

Към единадесет спря да похапне. Направи си няколко сандвича със салам и ръжен хляб и си наля чаша студено мляко. Вечеря до прозореца. Навън валеше сняг, но нямаше да натрупа много, може би два-три сантиметра, не повече.

Върна се при компютъра и провери дали устройството в Канзас Сити още е включено в мрежата.

Оказа се прав.

След няколко минути разбра, че никой не работи със системата. Бяха я оставили само за да не изгубят ценните си доказателства.

Нямаше да им е никак лесно да ги представят в съда, помисли си той и се засмя. Щяха да са им нужни десетки мили кабели.

Вече знаеше, че секретните файлове и кодовете не могат да бъдат копирани. Обаче разработките на Шимомура страшно го изкушаваха и се реши да опита. Вече имаше достатъчно пароли от суперкомпютърния център в Сан Диего, но какво пък.

Първо провери размера на файловете в директорията „Защита“ — 1,127 мегабайта. Удивително! Нищо, той имаше много място.

Даде команда за прехвърлянето на цялата директория в собствената му система.

Натисна Enter.

Да!

Стана! Тоест щеше да стане.

Тая скръндза имаше модем само 9600 бода, така че копирането щеше да отнеме известно време. Конрад се върна в кухнята и взе купата сладолед от хладилника. Седна на стола до печката и се опита да си спомни подробностите около един от инцидентите в дискетите на Ръсел. Някакъв консултант на ФБР беше влязъл в засегната система и изтрил всички програми в нея с изключение на скритата. Накрая се опитал да изтрие и нея. Пораженията никак не бяха малки.

Но малко след това същият тип беше изчистил банката „Чейс Манхатън“, като използвал символа на намръщено лице вместо име на файл. Ръсел твърдеше, че този номер вече не минава.

Конрад изми купата и я остави на плота да се изсуши. Случилото се не му излизаше от ума. Оправи си леглото, съблече се и взе един душ. Брадата му растеше бавно. Щеше да мине цяла вечност, преди отново да достигне предишните си размери. Точно сега с нея приличаше на брадясал скитник.

Облече чисти джинси и пуловер и провери компютъра. Трансферът беше приключил.

Седна и последователно изтри всички файлове от машината в Канзас Сити без скритата програма. Изненада се, че изобщо успя да го направи. Доказателствата им могат да вървят по дяволите! Ако можеше да измисли някакъв начин, щеше да прехвърли и скритата програма в някое от изолираните си устройства. И да й направи дисекция, когато реши.

Предполагаше, че е създадена на принципа на приложните програми. Беше истинско чудовище, защото реагираше на най-различни дразнители. Конрад си я представяше като октопод, протегнал пипалата си към операционните, приложни и информационни сектори на заразения компютър. Работеше във всички среди — „Дос“, „Юникс“, вероятно и „Епъл“. Изпълняваше многобройни функции. Регистрираше както посегателствата върху себе си, така и дейността на оператора на системата. Прави това, не прави онова! Не позволявай копиране на файловете в същото устройство. Не се намесвай, ако някой влезе отвън и измъкне каквото си иска. Стой спокойно, ако операторът изтрие другите файлове.