![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Грей мина покрай нея и клекна пред двете големи кутии на пода до бюрото. Прегледа и устройствата на долните лавици на шкафа.
— Прекалено е мощна за домашна система — учуди се той. — Работи с „Пентиум 150“. Има девет или десет гигабайта външна памет.
Той дръпна пластмасовите кутии с дискети и се зачете в ръчно написаните етикети.
— Дик! — обади се Луан. — Проверете къщата!
— Какво търсим?
— Нещо подозрително. Вероятно свързано с компютрите.
— Тук няма нищо интересно — заключи Грей и се изправи. — Освен ако нарочно не е поставил погрешни названия.
— Искаш ли да прегледаш системата?
— Нали за това сме тук?
— Добре. Давай, Нат.
Грей свали сакото си, метна го на облегалката на стола и седна. Поглади мустаците си с палеца и показалеца на лявата ръка и огледа устройствата на бюрото — монитор, клавиатура, мишка и принтер. Наведе се и погледна отдолу. Откри стабилизатор на напрежението с няколко допълнителни изхода и бутон за включване. Компютърът забръмча.
Ръсел застана зад него и впери поглед в монитора.
— Аха!
— Какво има, Нат?
— Използва „Юникс“. Не е много обичайно за работа в домашни условия.
— Още ли мислиш, че не е нашият човек?
— Вече не съм толкова сигурен.
Курсорът бързо се стрелна по екрана. Грей уверено преглеждаше съдържанието. Извика управляващата програма, прелисти файловете, като изваждаше съдържанието им в специален прозорец. Вършеше всичко с по-голяма скорост, отколкото Луан изобщо можеше да си представи. Хвърляше по едно око на текста и програмния език и преминаваше на следващия файл.
— Аматьорски поглед върху софтуера… Всичко в тази директория е свързано със счетоводството… Тук имаме програми, върху които още работи… Кореспонденцията му. Май има приятелка в Корпуса на мира… Погледни това.
Луан съсредоточи вниманието си върху текста.
ISS/94678-1/16/94
Класификация: Код Джаспър/Едно
Име на файла: КУБА ДЕСЕТ
Съдържание: Евентуалната смърт на Фидел Кастро
След смъртта на фидел Кастро се очаква, че кубинските икономически и социални структури ще рухнат за една нощ, най-много четиридесет и осем часа. През това време американските разузнавателни агенции трябва да извлекат полза от състоянието на…
— По дяволите! — извика тя. — Това е строго секретно, Нат. Принадлежи на института за стратегически проучвания.
— Тогава няма да гледам.
— Да не го изгубиш.
Грей затвори файла и продължи търсенето.
Мелкуайър се върна и застана до Ръсел.
— В къщата няма нищо, което може да ни свърши работа.
— Това тук е повече от достатъчно, Дик.
— Тоест?
— Част от архивите на Вашингтон.
— Сега вече повярвахте ли, господин Грей?
— Почти. Ето още един, Луан.
Тя погледна монитора.
— Министерство на отбраната. Свръхсекретно.
— Добре — примири се Грей и затвори файла. — Явно всички в директорията „Изнудване“ са такива. Има още няколко дузини, но ще ги оставя на някого с нужната квалификация.
— Правилно, Нат.
— Продължавам с директорията „Защита“. Първият файл е направо чудовищен по обем… Хайде, покажи се… По дяволите!
— Какво е?
— Кодове.
Имаше десетки файлове.
— Знаеш ли, Луан…
— Досещам се — въздъхна тя.
— Май голяма част от тази информация идва от Шимомура.
— Винаги сме предполагали, че Митник е споделил кодовете. Съзнателно или не, няма значение. Той е съхранявал данни за някои доста интересни места.
Грей спря на екран един от файловете, наведе се и внимателно огледа списъка на програмите.
— Бива си го! — В гласа му се долавяше известна завист. Мелкуайър също се опитваше да го прочете, но Ръсел разбра, че няма да може да хване двата края.
— Дик, обади се на хората си да приберат Елбърт.
Агентът се завъртя на пети и тръгна към телефона в хола.
— Луан — притеснено започна Грей, — ще конфискуваш ли този компютър?
— И още как!
— Значи ще трябва да го изключим от мрежата, за да го вземем с нас?
— Защо? Проблеми ли има?
— Може да се каже. Скрита програма, 19,8 мегабайта.
— Какво ще правим тогава, Нат?
Марго му донесе следобедното кафе. Голоаз отпи малка глътка. Вкусът на добавения коняк едва се долавяше.
— Чудесно е, скъпа.
— Приеми го като знак за моята благодарност, Андре. Толкова рядко те придружавам на служебни пътувания…
— Предполагах, че ще имам нужда от знанията ти. Хареса ли ти да превеждаш за неопитните ми колеги?
Цялата сутрин Марго упорито се беше борила с езиковите различия.