Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Сигурен съм. — Веласкес изобщо не изглеждаше шокиран.

— Нима ти не би задържал софтуера?

— Е, мислил съм по въпроса — съгласи се Мартин. — Ако можех просто да си седя в кабинета и да получавам стратегиите, военните планове и разработките наготово, нямаше да имам нужда от половината си персонал. Нито от Агенцията за национална сигурност.

Рик се облегна назад и се засмя.

— А това ще те накара ли да се чувстваш всемогъщ?

— Ти какво? Индивидуална терапия ли прилагаш?

— Отговори ми.

Мартин се замисли.

— Да, предполагам. То е като да можеш да четеш мислите на хората. И да ги манипулираш.

Веласкес отново се засмя.

— Добре де. Какво целиш? — попита Мартин.

— Господарят на света, а?

Ако въпросът не беше подхвърлен по-скоро шеговито, Мартин сигурно щеше да се обиди.

— Така ли мислиш?

— Не си само ти. Хора като нас умират да събират информация. Знанието е власт, то помага да се вземат правилни решения. Човек с твоето положение наистина може да манипулира събитията. В политиката, разбира се.

Какво ли се опитваше да му каже Веласкес? Мартин си даваше ясна сметка, че действията му по-често от допустимото бяха надхвърляли рамките на политиката. Понякога го притискаше липсата на време. Друг път предварително знаеше, че ако поиска одобрението на висшестоящите инстанции, няма да го получи. Сети се за разработването на идеята на Том Креншоу за създаването на псевдофронт в Средния изток. Или опетняването на професионалната репутация на Ръсел.

— Предполагам, че си абсолютно прав, Рик. При мен е по-скоро подсъзнателен рефлекс. И какво следва?

— Мислех си за Намръщения. Има впечатляващо его, не мислиш ли?

— Смяташ, че това е основната причина?

— Сигурен съм. Той страшно се забавлява от нашата безпомощност. Влиза в системите, играе си със строго секретна информация и манипулира хората.

— Имаш предвид Хенри Содъби?

— Говорих с Луан за него. Някакво развитие?

— Пуснаха го от Скотланд Ярд, но според мен продължават да се съмняват в невинността му.

— Ето ти добър пример. Намръщения много държи да ни покаже колко е добър. Това е единственият му мотив.

— Чакай малко, в случая със Содъби ставаше въпрос и за някакви си седемдесет хиляди английски лири, които изчезнаха от Швейцария.

— Когато разберем къде са отишли, ще знаем повече. Ти работиш в разузнаването, Питър. Каква е обикновено движещата сила на колегите ти от двете страни на бариерата?

— Най-често идеологията.

— Да, но сигурно няма да пропуснат да приберат и златното кюлче, ако случайно се спънат в него, нали?

— Вероятно не.

— Може би точно това е станало и със Содъби. Както и да е, исках да поговорим за Намръщения. Още кафе?

— Не, благодаря.

— Ако в различни точки на света започнат да избухват ядрени ракети и загинат милиони, ще имаме абсолютно безрезервна обществена подкрепа. Но сега паниката е обхванала единствено икономическите, правителствените и политическите кръгове. Намръщения води война именно с тях, не с обикновените хора.