Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Не отговорих.
Погледите ни се срещнаха и тя каза:
— Разкажи ми за Борис.
Поех дълбоко дъх и й разказах за разходката си до Брайтън Бийч и „Светлана“, без да спестявам нищо — освен Вероника.
— Борис ме убеди да му дам една седмица и аз приех — завърших. — И сега искам от теб същото. Между другото, имаш много поздрави от него.
Тя премисли много бързо чутото и попита:
— Ти да не си луд?
— Да, но това няма нищо общо.
Кейт се замисли дълбоко, после въздъхна:
— Не съм го чувала това.
Кимнах.
— Обади се на Том — посъветва ме тя.
Станах и се наведох да я целуна, а тя задържа главата ми и ми даде една дълга страстна целувка, след което каза:
— Зная, че довечера ще търсиш Халил. Внимавай. Моля те. Очаква ни още дълъг живот.
— Зная, че ни очаква. — Стиснах ръката й. — Ще ти се обадя.
Върнах се у дома и посветих останалата част от следобеда на бумащини.
Отново разговарях с Парези, който нямаше кой знае какви новини, освен:
— Всички са на крак за довечера.
— Хайде да не се превъзбуждаме.
— Да… но поне правим нещо, а не просто реагираме.
— Правилно. Най-добрата защита е доброто нападение.
Бях забелязал, че Том Уолш не ми се обажда, и предположих, че иска да се дистанцира от мен или от цялата операция в случай, че нещата се оплескат. Ако обаче довечера успеех да закова Халил, Уолш чакаше в апартамента си с кола пред блока, готов да сподели момента с мен.
— Ако довечера всичко мине добре, ще се видя с Том и фотографа му в парка — казах на Парези.
Той не отговори на забележката ми, а каза:
— Късмет и успешен лов.
В пет следобед почистих глока си и взех три допълнителни пълнителя с 9-милиметрови патрони. Освен това почистих личното си оръжие, стар „Смит и Уесън“ 28-и калибър, специален полицейски модел. Скорострелните автоматични системи като тази на „Глок“ понякога засичат и макар никога да не ми се е случвало, това е напълно възможно, така че не е зле да си имаш и прост револвер — по-малко вероятно е да направи цък-цък точно когато искаш да чуеш бум-бум.
Порових в гардероба и избрах някакви дрехи за разходка из парка, после намерих и стария „Кей-бар“, който е в семейството ми, откакто чичо Ърни е служил в Пасифика като морски пехотинец. Според чичо Ърни това нещо вече било пускало кръв, така че не беше просто нож — беше минал през бойно кръщение.
Прокарах пръст по острието и взех точилото от кухнята. И докато точех големия нож, донякъде разбрах как са се чувствали древните воини в навечерието на битка — или днешните войници, точещи щиковете си преди атака. Наточването на стоманата не е свързано толкова с режещия ръб на острието, колкото с режещия ръб на душата и духа, това е древна духовна връзка с всеки мъж, изправял се пред противник и смърт, мъж, който е стоял с другарите си, но е бил сам, със своите собствени мисли и страхове, очакващ сигнала да се изправи срещу врага и срещу самия себе си.
41
В десет вечерта слязох във фоайето, където ме чакаше началникът от „Специални операции“ специален агент Боб Старк. Познавах го, беше от свестните типове.
Носех сиво-кафяви панталони, бели маратонки без светлоотразители и бял вълнен пуловер. Навън ръмеше, така че бях взел жълто-кафяв шлифер и шапка в същия цвят. Получи се доста тъп костюм и се надявах, че няма да попадна на някой познат. Естествено, без да броим либиеца. По-важното бе, че се надявах Халил или приятелчетата му да не си дадат сметка, че съм облечен така, че да се виждам в тъмното.
Със Старк обсъдихме мисията. Взех от него карта в случай, че се загубя — случва ми се от време на време в парка. Направихме проверка на радиовръзката и се уверихме, че проследяващото устройство работи нормално.
Естествено, бях си сложил бронежилетката, глокът се намираше в кобура на бедрото, а револверът беше пъхнат в колана ми отляво, за да мога да го извадя бързо.
Старк забеляза армейския нож, но не каза нищо.
Освен това бях взел и белезници, както е по правилник, макар да се съмнявах, че ще тръгна да ги използвам.
Като стана въпрос за залавянето му жив, Боб ми предложи флакон сълзотворен газ.
— Благодаря, но си забравих чантичката — отвърнах.
След като се увери, че съм в пълна готовност, той каза:
— Добре, аз ще съм в свързочния микробус. Позивната ми е СО Едно, ти си Пешеходец…