Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ало? Джон?
— Нищо не се сещам — казах аз и смених темата. — От „Специални операции“ да са открили нещо необичайно около тайните квартири на лошите?
— Не.
— Опитваме ли се да открием други тайни квартири, за които не знаем?
— Проверяваме за корпоративни наематели, които са се сторили подозрителни на агентите, предлагащи наемите. Но проверките отнемат много време и едва ли ще попаднем на нещо.
— Ясно. Хрумна ми, че ако бях от приятелчетата на Халил в Ню Йорк, щях да наема нещо на моята улица, офис или апартамент, да монтирам на прозореца миниатюрна камера и да наблюдавам външната врата на монитор, намиращ се в офиса или апартамента.
Парези помълча известно време, после отвърна:
— Добра идея… но на улицата ти има цял куп блокове — хиляди апартаменти и офиси…
— Знам. Нали живея тук. Няма да е зле да отделиш хора да проверят това, капитане.
— Ще го направя. А ти по-добре не излизай на балкона.
— Тъкмо щях да те поканя на питие на чист въздух.
Парези понякога оценяваше черния ми хумор, но сега не бе един от тези моменти.
— Трябва да ти кажа, че сме пръснали хората в много посоки, но ще видя дали няма да успея да издействам от оперативния офис на ФБР малко подкрепления.
Припомних си безрезултатното наблюдение на иранския дипломат и го посъветвах:
— Изтегли от хората, които наблюдават. Този случай е приоритетен.
— Зная. Но нямаш представа колко много сведения, заплахи и улики сме оставили без разследване през последните месеци.
Замислих се над думите му.
— Възможно е да са планирани за отвличане на вниманието.
Той помълча, после каза:
— Може би. Никога не съм си помислял, че ще бъдем затрупани… нали се сещаш?
— Светът се промени — напомних му.
— Да. Но ние сме си старите. — И реши да се пошегува и той. — Затова си още на работа.
Много смешно.
— Има ли някакви данни за мобилния телефон на Кейт или на Гейб? — попитах.
— Както знаеш, и двата са с прекъснати услуги, но отделът за следене на информацията следи дали някой няма да ги включи, за да използва указателите им.
— Добре. Наблюдението на мюсюлманските квартали дава ли някакви резултати?
— Не.
— Предполагам, че си отменил всички отпуски и че всички работят извънредно.
— Това е ясно. Всъщност, Джон, позволи ми да те уведомя, че въпреки недостига на хора ФАТС, ФБР и НЙПУ работят по случая с пълни сили. И нека ти напомня, че ти не участваш в разследването. В отпуска си.
— Тогава защо ми задаваш въпроси?
— Ние задаваме въпроси — осведоми ме той. — Ти не следва да задаваш въпроси. Нито пък да съветваш.
Е, може и да се колебаех дали да не му кажа за Борис, но вече място за съмнения нямаше. Ами да! Та аз наистина не участвах в разследването.
— Джон?
— Разбирам.
Парези продължи с малко по-мек тон:
— Искаме да се съсредоточиш върху миналото. Да си припомниш всяко нещо, което би могло да ни е от полза.
— Колата и шофьорът чакат — казах аз. — Нещо друго?
— Да, причината, поради която ти се обадих. Довечера излизаш на лов.
Вълнуваща новина.
— Добре. Какъв е планът?
— В десет вечерта ще излезеш от блока, ще тръгнеш пеша по Седемдесет и втора и ще влезеш в Сентръл Парк…
— Може да ме пребият.
Парези игнорира възражението ми и продължи:
— Използваме парка, защото всички го познаваме и сме тренирали там наблюдение и контранаблюдение.
— Ясно. — Един път се изгубих там.
— Малко преди десет ще се срещнеш във фоайето с ръководител от „Специални операции“, който ще ти даде маршрута ти и различните места, които трябва да посетиш в парка. После ще установиш връзка с наблюдаващите екипи на улицата и тръгваш.
— Звучи добре. Само че не искам парад след себе си и духов оркестър пред мен — предупредих го.
— Естествено. Ще бъдеш прикриван, но не прекалено охраняван.
— Ще ти кажа мнението си, когато видя как стоят нещата.
— Добре. Нямаме нищо против да се учим. Проба и грешка, нали така.
— Само без грешки, ако обичаш. Уведомихте ли охраната на парка?
— Да. Знаят какво предстои и ще поддържаме контакт с тях.
— Добре.
Парковата охрана има силно присъствие през нощта и включва конни полицаи, цивилни ченгета, обозначени и необозначени коли. Всъщност присъствието е прекалено силно.