Последният скок на лъва

Тя пак се умълча, после попита:

— Имаш ли добър план?

Е, на мен планът ми се виждаше добър — имах доверие на наблюдаващите екипи и знаех, че от моя страна изпълнението ще е безупречно, както винаги. Но един стар тип от армията навремето ми беше казал, че и в най-добре подготвената битка, плановете рядко оцеляват след първия контакт с врага.

— Джон?

— Става въпрос за стандартно и безопасно наблюдение и контранаблюдение, с участието на специален екип в случай, че арестът е невъзможен. — Всъщност щях да се погрижа арест да е невъзможен.

— Кога ще го правиш? — попита тя.

Не ми се искаше да си губи съня заради това, така че я излъгах.

— Нали ти казах — когато изчерпим всички останали възможни.

Тя кимна.

— Дръж ме в течение.

— Добре.

— Ако не изляза оттук до неделя, ще се обадя на адвоката си и ще си извадя заповед за освобождаване.

— Вземи една и за мен. А също и пеперони пица. — Погледнах я сериозно. — Не си прецаквай кариерата.

Междувременно беше станало дванайсет и Кейт настоя да обядвам с нея. Прегледах менюто и казах:

— Ще си взема антидиетичен костур с побъркани зеленчуци.

Тя се усмихна, което беше добър знак.

Докато поглъщахме обяда, който се оказа не чак толкова лош, и разказах повечето неща, които се бяха случили през последните един-два дни.

— Щатската полиция намери ли оръжието и телефона — попита Кейт.

— Още ги търсят.

— Халил може да те убие с моя пистолет — каза тя и ме погледна.

— Не. Аз ще го убия с моя. — Всъщност бих предпочел да използвам ножа си. Или може би ръцете.

— Ако ти се обади, искам да му предадеш едно съобщение от мен.

— Не мога. Ти си мъртва — напомних й.

— Ами… когато го пипнем, искам да го видя жив. Искам да го разпитам… Искам да го претърсят на голо пред мен.

Явно специален агент Мейфийлд все още беше бясна и това бе здравословна нагласа, макар че съвсем доскоро искаше да види Халил мъртъв. Сега беше пренастроила фантазиите си за отмъщение и искаше да го види унизен и затворен до живот. Бих искал да й помогна за осъществяването на желанието й, но все още се придържах към План А — убий го. Все пак отговорих:

— Ще е забавна гледка.

Тя кимна и попита:

— Каза ли на Том за Борис?

Знаех, че не мога да излъжа, защото щеше да пита и Уолш, така че отговорих:

— Не съм.

— Защо?

Добър и логичен въпрос. Не можех да се измъкна от него, но и не исках да й казвам истината, така че прибягнах до последното убежище на съпрузите и приятелите:

— Довери ми се.

— Какво пък трябва да означава това?

— Довери ми се.

Тя ме изгледа и след няколко секунди каза:

— Ти ще свършиш или в гроба или зад решетките.

— Нито едното, нито другото.

— Обади ли се на Дик Карнс, както правиш винаги, когато заобикаляш ФБР?