Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ще продължа да търся, но междувременно… — Бутнах към него една двайсетачка. — Ако е нужно да се направи нов…
— Да, господин Кори. Имам резервен, но ако не можете да го намерите, ще се обадя на ключар.
— Сигурен съм, че ще го намеря, но задръж това за неприятностите.
— Благодаря господин Кори.
— Няма за какво. — И най-добре не споменавай нищо.
В лобито имаше нов човек от охраната, този път жена. Седеше в едно от креслата и четеше „Таймс“. До нея имаше торба на „Блумингдейл“. Не я познавах, така че отидох при нея и се представих.
— Киера Лиантонио, „Специални операции“ — представи се и тя.
Беше привлекателна, добре облечена жена под или може би над трийсетте — човек вече не може да е сигурен. Така иначе, беше твърде млада за детектив от НЙПУ, така че я попитах:
— ФБР?
— Личи ли?
— Боя се, че да.
Откъде ги вземат тези хлапета? Естествено, направо от школата в Куонтико. Като Лиза Симс. Предполагам, че назначение като това се смята за подходяща тренировка на агент новобранец. Защо трябва да ме пазят професионалисти?
— Ще отсъствам два-три часа — казах на специалния агент Лиантонио. — Можете да си починете, ако желаете.
Тя кимна.
Между другото, изобщо не ви препоръчвам да питате ченге или агент от нежния пол дали носи бронежилетка — все едно да я питаш дали не е бременна, като едното нищо ще го приеме погрешно. Но аз съм изкусен и я попитах:
— Защо не носите бронежилетка?
— Нося — отвърна тя.
— О… добре.
Виждате ли?
Както и да е, тя изглеждаше много самоуверена, точно по начина, по който са самоуверени току-що излезлите от Куонтико агенти и по начина, по който бях самоуверен аз, когато завърших Академията. Намираш се в чудесна физическа форма, внимавал си в часовете, имаш пистолет и знаеш как да го използваш, носиш значка, която ти придава авторитет. Единственият проблем е, че нямаш представа какво те очаква.
— Съпругата ми работи в Бюрото — казах на госпожица Лиантонио.
— Зная.
— А знаете ли къде се намира и защо е там?
— Дочух нещо.
— Добре. Защото не се нуждае и не иска съквартиранти. Бъдете нащрек — добавих: — Става въпрос за много лош тип.
Тя не отговори, но кимна.
Излязох от блока и зачаках под козирката с въоръжената си охрана отново Ед Рейгън пристигането на джипа на патрулния екип.
Шофьорът беше нов и се казваше Ахмед нещо си. Сред трийсет и петте хиляди ченгета си имаме не повече от петдесет с близкоизточен произход и ми се бе паднало едно от тях.
Бъбрехме, докато пътувахме към Белвю. Ахмед се оказа свестен тип и пускаше свежи лафове от сорта на „В момента те отвличам“. Е, ако си мюсюлманин в НЙПУ след 11/9, определено трябва да имаш чувство за хумор. Ед Рейгън демонстрира интереса си към културата на Ахмед с въпроса:
— Какво е определението за кротък арабин?
— Арабин, останал без муниции — отвърна той.
И аз знаех няколко добри лафа, но не исках да се покажа културно нетолерантен. Добре де, само веднъж.
— Как можеш да ослепиш арабин? — попитах.
— Слагаш му пред лицето предно стъкло — отвърна Ахмед.
Така или иначе, Ахмед караше доста по-добре от пакистански бакшиш, само дето от време на време правеше шантави неща, но аз знаех, че се опитва да види дали си нямаме опашка.
Знаех също, че си имаме опашка, както си имахме за всяко пътуване до Белвю. Иначе казано, ако лошите ни следяха и ако виждаха, че правя редовни посещения в болницата, можеха да стигнат до заключението, че (а) ходя на така належащите ми консултации при психиатър или (б) посещавам пациент. А ние не искахме да им даваме повод да мислят за това.
Както и да е, при цялото ми уважение към шофьорските качества на някои родени зад граница хора, повечето от тези господа не могат да проследят кола дори да са завързани за задната и броня.
Стигнахме до Белвю без инциденти и без компания. Слязох от колата и казах:
— Ще ви се обадя.
Физически Кейт изглеждаше още по-добре, но ми каза, че започва да се съклетясва и иска да се махне.
Можех да й напомня, че е по-добре да лежи в болницата, отколкото в гроба, но реших да проявя съчувствие към душевното й състояние и я посъветвах:
— Приеми го като трудно назначение, с което можеш да се справиш.
— Измъкни ме оттук.
— По-добре да поговориш с тъмничаря си.