Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Джонатан излезе от колата.
Шефът на охраната веднага се приближи към него, но не враждебно настроен. Поклони му се и стисна ръката му в израз на възхищението си от великолепието на машината.
С високия си ръст, гладко сресана черна коса и безупречен костюм, Джонатан изглеждаше като немски търговец на автомобили. Родината на „Мерцедес-Бенц“ бе дългогодишен съюзник на Ислямска република Иран. Джин застана на крачка до него. Ако изобщо бе изненадан, че вижда мъж на мястото на Ева Крюгер, това не му пролича ни най-малко. Стисна вяло ръката му и се обърна към него на английски:
— Поздравления, приятелю.
— Еван Крюгер — каза Джонатан, стисна ръката му и почувства шока, който го разтърси при споменаването на името. Иранецът пристъпи още по-близо, лепнал противна усмивка върху красивото си лице. Джонатан прошепна: — Ева претърпя злополука. Изпратен съм да я заместя. — После допълни на висок глас: — За мен ще е удоволствие да демонстрирам качествата на новия ви автомобил, ако приемете една кратка разходка, господин Джин.
Шефът на охраната незабавно се озова до рамото на Джин и занарежда предупреждения на персийски език. Джонатан разбра само половината от тях, но схвана основния смисъл. Министърът на технологиите не биваше да влиза в автомобила сам и да ходи където и да било без охрана. Парвез Джин го отпъди, първо добронамерено после с раздразнение. Никой не можеше да му нарежда какво да прави. Изръмжа, махна с ръка и се настани на седалката до шофьора.
— Потегляме…
Джонатан кимна и отвори шофьорската врата. Точно така — срещата трябваше да се проведе в колата. Обмяната на информация изискваше уединение. Автомобилът се явяваше великолепно хрумване — осигуряваше едновременно достъп на Ева до Давос и димна завеса за Джин при предоставянето на предателската информация.
Джонатан седна зад волана и забеляза Ханс Хофман да крачи по алеята за автомобили. Имаше няколко шева над едното око и синина около веждата, които се опитваше да прикрие с ниско нахлупена шапка. Погледите им се срещнаха. Хофман се затича по заледения път нагоре. Джонатан хлопна вратата. Двигателят изръмжа и Джин подскочи на седалката си, точно като Джонатан няколко дни по-рано.
— Автоматично запалване — обясни Джонатан, умело играейки ролята си. — Може да се програмира и за ръчно, ако желаете.
— Истинско бижу. — Джин гордо оглеждаше добре оборудваното купе.
— Нося подаръците, които Ева ви е обещала — каза Джонатан, включи на скорост и натисна газта. — Пуловерът и разбира се, хонорарът ви в брой.
— Чакай — каза Джин и му направи знак да не бърза да вади парите, докато не напуснат района на хотела. Джонатан вдигна прозорците и купето се скри зад затъмнените им стъкла. Хофман се опита да му препречи пътя, заставайки по средата на алеята, ала Джонатан нямаше намерение да спира. Стъпи на газта и увеличи скоростта. Хофман отскочи встрани и падна в пряспа сняг.
Парвез Джин бе твърде зает с таблото за управление, за да забележи.
65.
Хеликоптерът „Сикорски“ се носеше през тясната долина с максимална скорост. В сравнение с предишното пътуване, метеорологичните условия днес бяха изключително благоприятни за летене. Небето се проясняваше с всяка изминала минута. Дори слънцето надникна за кратко иззад намръщените от дни облаци.
Маркус Фон Даникен говореше по радиостанцията с навъсено изражение:
— Името е Крюгер — каза той на дежурния полицай от охраната на СИФ в главното управление в Чур. — Всеки, представящ се с това име или подобно на него на контролно-пропускателните пунктове, не бива да бъде допускан на територията на форума. Считайте го за въоръжен и опасен. Използвайте необходимата сила. Арестувайте го незабавно. Разбрано?
— Прието, сър. Разбрахме.
Под себе си ясно виждаше Клостерс и двете платна на пътя, разделящ долината наполовина. Забелязваха се и контролно-пропускателните пунктове, заедно с охранителните групи и военни съоръжения от двете страни на шосето. Десет километра по-нататък вече се различаваха очертанията на града.
Давос имаше население 5500 души и беше разположен на надморска височина от 1800 метра. Алпийското селце се проточваше като дълга широка ивица по планинския склон. Куполът на протестантската църква проблясваше под лъчите на слънцето. Горе на билото се виждаха боядисаните в кралско синьо кабини на въжения лифт Якобсхорн.