Предани [calibre 1.48.0]

пръстите си, само силна ледена болка при всяка стъпка. Точно тръгвам, когато Питър се

обажда:

– Идвам с теб.

– Какво? Защо?

– Може да имаш нужда от помощ. Градът е голям – казва той.

Поглеждам към Амар, но той само свива рамене:

– Има право.

Питър се доближава и прошепва, така че само аз да чуя:

– Ако не искаш да му кажа какво планираш, не се опъвай.

Очите му се насочват към джоба на якето ми, където е серумът.

– Добре, но ще правиш каквото ти казвам – въздъхвам.

Амар и Кристина се отдалечават от нас и вървят към небостъргача Ханкок. Когато

вече не могат да ни чуят, аз пъхвам ръка в джоба си и стискам серума.

– Няма да ходя за камион – казвам. – Добре е да го знаеш отсега. Ще ми помогнеш ли

да свърша работа, или трябва да те застрелям?

– Зависи какво мислиш да правиш.

Много е трудно да отговориш на такъв въпрос, когато самият ти не знаеш. Заставам с

лице към Ханкок. От дясната ми страна са безкастовите, Евелин и нейните запаси от

серум на смъртта. Отляво са Маркъс, Преданите и планът им за въстание.

Къде имам по-голямо влияние? На кого бих могъл да въздействам повече? Това

трябваше да се запитам, а не да се чудя кого от двамата си родители по-отчаяно искам

да видя унищожен.

– Отивам да спирам революции – заявявам, завивам надясно и Питър тръгва след

мен.

ÃËÀÂÀ

×ÅÒÈÐÈÄÅÑÅÒ È ÏÅÒÀ

Òðèñ

Брат ми гледа през микроскопа. Лампата хвърля странна светлина върху лицето му

и го състарява.

– Да, това е, няма спор – казва той. – Серумът за симулационни атаки, имам предвид.

Същият.

– Винаги е добре да потърсиш и второ мнение, преди да си сигурен в каквото и да е –

казва Матю.

Остават часове до смъртта на брат ми, а той седнал да разглежда серуми! Това е

толкова глупаво.

Но знам защо Кейлъб искаше да дойде тук – за да се увери със собствените си очи, че

има добра причина да жертва живота си. Разбирам го. Ако след като умреш, се окаже, че

не си е струвало, никой не ти дава възможност да се върнеш назад и да поправиш

грешката.

– Кажи ми пак кода за активиране – казва Матю.

Кодът трябва да задейства оръдието със серума на паметта, а със зеления бутон той

ще се разпръсне за секунди. Матю кара Кейлъб да повтаря кода през две минути.

– Не е проблем да запомня няколко цифри – отговаря Кейлъб.

– Изобщо не се съмнявам, но не знаем в какво състояние ще бъде умът ти, когато

серумът на смъртта започне да действа. Затова трябва да ги набиеш дълбоко в

съзнанието си.

При думите „серумът на смъртта“, Кейлъб леко подскача и лицето му се изкривява от

болка.

– 080712 – казва. – И след това натискам зеленото копче.

Точно сега Кара трябва да е в контролната зала, за да си приказва с хората и да слага

серума на Миротворците в напитките им. Когато се замаят достатъчно, за да не

забелязват какво става, ще изгаси осветлението в сградата, точно както сториха Тобиас