Предани [calibre 1.48.0]

Снегът трупа навън, танцува с вятъра. Джордж ми подава пистолет.

– В града сега е опасно – казва ми. – Заради цялата история с Преданите.

Вземам пистолета, без дори да го погледна.

– Всички ли са запознати с плана? – пита Джордж. – Ще наблюдавам какво става с вас

от мониторите на малката контролна зала. Ще видим колко ще съм ви полезен, не съм

сигурен, че с този сняг ще имам добра видимост.

– Къде ще са останалите охранители?

– Сигурно ще пият – отвръща Джордж. – Казах им да си вземат една почивна вечер.

Никой няма да забележи, че камионът липсва. Всичко ще е наред, обещавам.

Амар му се усмихва и казва:

– Добре, да тръгваме.

Джордж стиска ръката на Амар и после ни маха. Докато всички се отдалечават към

камиона, аз забавям крачка, хващам Джордж и му казвам:

– Не ми задавай никакви въпроси, защото, така или иначе, няма да ти отговоря, но

веднага си инжектирай ваксината срещу серума на паметта. Разбираш ли ме? Веднага.

Отиди при Матю, той ще ти помогне.

Той ме поглежда намръщено.

– Просто го направи – казвам и тръгвам към камиона.

Снежинките кацат по косата ми, виждам дъха си с всяко издишване. Вие се като дим от

комин. Кристина се приближава до мен и уж случайно се удря в рамото ми. Пуска нещо в

джоба ми. Ампула.

Виждам, че Питър ни гледа много внимателно, докато сядам на предната седалка.

Несигурен защо иска да дойде с нас, но знам, че трябва да го държа под око.

В камиона е топло. Скоро снегът по дрехите и косите ни се превръща в капки вода.

– Късметлия си – казва Амар и ми подава екран с осветени линии, оплетени като вени.

Когато се заглеждам по-отблизо, разбирам, че това са улици, а светлите линии показват

пътя, по който трябва да минем. – Ти ще ни ориентираш по картата.

– За какво ти е карта? – питам учудено. – Не ти ли мина през ума просто да се насочиш

към големите сгради?

– Няма да караме направо към града – казва недоволно той. – Ще минем по

заобиколен маршрут.

Поглеждам картата и виждам синя точка. Това сме ние. Амар натиска газта и камионът