Портата на дявола

Гамей си пое дълбоко дъх и погледна към Пол.

– Истината е – продължи капитанът, – че досега не сме имали работа с подобно нещо.

– Какви са възможностите ви? – попита Пол.

– Нормалната процедура е да ударим от въздуха – отвърна капитанът. – Като започнем със самонасочващи се ракети. И „Томахоук”, и „Харпун” летят със скорост, по-ниска от тази на звука. Ф-18 развива до два маха, но на палубата не е така бърз.

Обърна се към екрана и линията на хоризонта.

– Ускорител като този може да изстреля поток от частици, който се движи почти със скоростта на светлината. Това означава, че най-бързата ни ракета ще измине не повече от шейсет сантиметра за времето, за което лъчът ще измине осемдесет километра.

В ума на Гамей просветна образ. Тя си спомни войниците от Първата световна война, които излизат от окопите в безсмислена атака срещу картечниците. Не беше експерт по военна история, но разбираше защо тогава е било такава касапница. Повечето от войниците при тези атаки са били покосявани, преди да изминат и десет метра. Сегашната ситуация ѝ напомняше на нещо подобно.

– Щом свръхзвуковите самолети и ракети са твърде бавни, за да атакуват подобно нещо, тогава какво ще правим? – попита тя.

Капитанът посочи обръча на ускорителя.

– Те явно са решили да изградят тази система под повърхността, за да не бъде забелязана. Това обаче ги прави уязвими: могат да бъдат атакувани под водата, защото плътността на водата ще направи лъча от частици по-малко ефикасен.

– Имаме ли подводници наблизо? – попита Пол. Капитанът кимна.

– Всяка бойна група самолетоносачи си има по няколко невидими приятелчета. Ние имаме две бойни подводници клас „Лос Анджелис” – „Мемфис” и „Провидънс”. Възнамеряваме да ги пуснем в действие. „Мемфис” е на двайсет и четири километра от целта. Сонарите им улавят цял куп сигнали със сигнатура, подобна на записаната от вашия екип.

– Цял куп? – попита Гамей. Капитанът кимна.

– Те имат поне десетина малки подводници, които патрулират около зоната. Всички са с въоръжение, има дори по две торпеда във всяка, а това е голям проблем.

– Със сигурност две подводници клас „ Лос Анджелис” могат да се справят с тях – каза Пол.

– Можем да навлезем там и да се намесим, но нашите подводници са проектирани за лов на големи руски и китайски подводници в дълбоки води. Това оръжие е в плитки води до континенталния шелф. Дълбочината на Четириъгълника е средно около осемнайсет метра. На три километра малко се увеличава и дори има нещо като каньон…

Той посочи към тънка линия, която се разширяваше и се превръщаше в процеп в океанското дъно, отдалечавайки се от зоната на целта.

– …Но ако изключим това дефиле, дълбочината не надвишава шейсет метра цели шестнайсет километра. Това ограничава способността за маневриране на нашите подводници и дава предимство на врага.

Капитанът се изправи и си пое дъх, свали си шапката, приглади късата си коса и пак сложи шапката на главата си.