Портата на дявола

– Част от работата на командващия е да не разполага частите си на незащитими позиции, както и да не ги изпраща на обречени мисии. Друга част е да знае кога трябва да наруши тези принципи. Ако тези хора могат да заплашат нашата родина, то ние нямаме избор, освен да поемем риска да ги обезвредим.

– Имам чувството, че ни казвате това по някаква причина – обади се Гамей.

Капитанът кимна.

– Може да се нуждаем от помощта ви. Очите ѝ се разшириха.

– От нашата помощ?

Пол изглеждаше изненадан.

– Какво можем да направим за американския флот? – попита той.

– Можете да влезете дълбоко в онзи каньон с вашата малка подводница – той се простира на хиляда и двеста метра – и да се промъкнете към тях, без да ви забележат.

Гамей щеше да припадне. Главата ѝ се замая, стомахът ѝ се сви.

Пол заговори вместо нея:

– И защо не вкарате някоя от вашите подводници в каньона?

– Твърде тесен е. Близо до върха е просто процеп, широк е не повече от шест метра. Дори на дълбокото има участъци, през които не би могла да мине голяма подводница.

Пол погледна към Гамей. Тя трепереше и клатеше глава. Едва бе издържала да изслуша записа, та те бяха само цивилни.

– Не мога да ви нареждам – каза Лауден. – Но ви моля. Никой от хората ми не може да управлява тази подводница, а дори да успеем да ги обучим бързо, ключът е вашата Рапунцел.

Пол поклати глава. Той беше нейният любим, нейният защитник.

– Съжалявам, капитане! Сигурен съм, че разбирате през какво преминахме. Преди да се качим на борда, обещах на жена си, че няма да се излагаме на никакъв риск. Честно да ви призная, не си представях подобни обстоятелства и както казваше моят старец: „Не обещавай нещо, ако не можеш да го изпълниш.”