Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
Инана скочи и крилата £ я издигнаха на пет-шест метра във въздуха. Когато се
стовари върху Древния с плъшето лице, крехките му кости се прекършиха и той бе
мъртъв, още преди да падне на земята.
– Казах, не – повтори Инана. – Не можем да унищожим цяла раса.
– Напротив, можем – изкрещя Бастет. – Отдавна трябваше да го направим.
Ръце и нокти изправиха Инана на крака, но тя се нахвърли срещу тях, дращейки и
дерейки, и изведнъж един от Древните вдясно от нея избухна в огнено кълбо, а
друг вляво се разсипа на купчина сол.
Дворът пред пирамидата потъна в хаос. Древен се биеше срещу Древен, а
стражите-хибриди се биеха с хората. Само че Древните, които подкрепяха каузата
на човеците, бяха много по-малко от онези, които призоваваха за тяхното
унищожение. А от пирамидата се стичаха още хиляди хибриди.
Сред целия този хаос Цагаглалал изведе Джош и Софи през входа и те започнаха
дългото си изкачване по стъпалата на пирамидата. Златната и сребърната им
броня запламтяха ярко в светлината на вечерното слънце, мятайки отблясъци по
позлатените камъни.
Бастет сграбчи ръката на Анубис и го стисна толкова силно, че щеше да му
остане синина.
– Убий ги! – изкрещя тя. После го завъртя около себе си с изненадваща сила. –
Убий ги и Дану Талис е наш. Твой. – Тя сниши глас и доближи глава до неговата. –
Нека човеците убият колкото могат повече Древни и тогава ще управляваш като
абсолютен император, без да има кой да ти се противопостави. Помисли си само.
Анубис се отърси от ръката на майка си и започна да си пробива път през тълпата
с удари и ритници. Добра се до най-близкия командир на анпу и го сграбчи. Посочи
му трите бронирани фигури – бяла, златна и сребърна, – катерещи се по
пирамидата.
– Остави човеците на Древните. Вземи всички твари, до последния звяр,
чудовище и хибрид под твое командване, и догонете онези тримата. Убийте ги и ми
донесете главите и броните им като доказателство.
Създанието се огледа и посочи наляво и надясно с въпросително изражение
върху чакалското си лице. Малка група човешки стрелци поваляха пазачите анпу,
охраняващи един мост над канала. Друга група бе разбила виманата си в отряд
Астериони, изтребвайки голяма част от тях. Човеците си пробиха път през моста и
нахлуха на площада.
Анубис поклати глава.
– Това са дребни неприятности. Убий децата.
Анпу изсумтя, вдигна към устните си ловен рог и го наду силно три пъти.
Изведнъж всички чакалоглави воини, последвани от останалите хибриди,
заотстъпваха към пирамидата, оставяйки мостовете и площада на ликуващите
хора.
Още един къс сигнал накара всички създания да се втурнат нагоре по стъпалата
след Цагаглалал, Софи и Джош.
А от другата страна на площада Изида и Озирис тичаха приведени, заобикаляйки
схватките, право към виманата си.
Глава 66
– Хора на Дану Талис – извика Атон.
Всички закрещяха силно името му, но той вдигна окованите си ръце, призовавайки
за тишина, и тълпата се смълча.
– Хора на Дану Талис. Ард-Греймна иска да ви кажа какво да правите.
Тълпата застена.
– Той иска да ви кажа да си вървите вкъщи...
Тълпата застена още по-силно.
– ...и да се махнете оттук.
– Не! – извика някой.
– Но аз няма да ви кажа да правите това – рече високо Атон. Трепкащата
светлина на факлите къпеше лицето му в огън и сянка, карайки го да изглежда още
по-висок, отколкото бе. – Ако бях останал на власт, вие щяхте да станете равни на
Древните. Но сега Древните са решени никога да не станете нещо повече от това,
което сте. А ако зависи от някои, изобщо няма да съществувате.
– Пригответе се – каза внезапно Скатах. Тя гледаше Ард-Греймна и забеляза как
мускулите му се издуват и челюстта му потръпва.
Никога не бе знаела що за личност е бил баща £ преди потъването на Дану Талис.
В семейството £ не се говореше за това. Той винаги си бе избухлив и някои дребни
признаци издаваха, че е бил чудовище – нещо по-лошо, че е убил стотици, може би
дори хиляди хора, – но тя никога не бе вярвала на това.
Но ето че сега той се готвеше да заповяда на подчинените си да стрелят в
невъоръжена тълпа, преди да пусне войниците срещу нея.
– Ард-Греймна иска да ви кажа какво да правите – продължи Атон. – Искам да
погледнете към Пирамидата на слънцето и да ми кажете какво виждате.
Тълпата се обърна като един. На фона на ясното вечерно небе виманите падаха