Чародейката

Сивите очи на Цагаглалал се разшириха.

– О, повярвай ми, Джош, аз не ви казвам какво да правите. Вие ще вземете... вие

трябва да вземете това решение сами. – Тя посочи по един коридор и близнаците

видяха Изида и Озирис да се появяват иззад един ъгъл.

Двамата Древни също зърнаха децата, вдигнаха ръце и се втурнаха към тях.

– Може да си мислите, че те са ви обучили за една-едничка цел – каза

Цагаглалал, – за да могат да управляват тази страна чрез вас. Но съпругът ми

винаги е смятал, че зад това се крие още нещо. Те са достатъчно могъщи да

сложат всекиго на трона – така че защо им е да кроят планове в продължение на

хилядолетия, за да са сигурни, че ще са Злато и Сребро? Те искат да ви използват

за нещо повече от управление на островната империя. Авраам смяташе, че се

домогват до силата ви. Но именно обучението, което са ви дали, ще ви позволи да

вземете нещата под свой контрол и да решавате сами. – Тя разпери ръце. –

Изборът е ваш.

Софи хвана ръката на брат си.

– Да се махаме оттук – вече избрахме.

– Знам – каза Цагаглалал.

– Откъде знаеш? – попита Софи.

– Защото вярвах, че ще вземете правилното решение.

Близнаците обърнаха гръб на Изида и Озирис и се втурнаха по дългия коридор

към отвора и светлината.

Зад тях двамата Древни крещяха имената им. Звукът не беше приятен.

– Убийте ги. Убийте ги всички! – крещеше Бастет. – Не оставяйте оцелели.

Тя стоеше пред пирамидата и гледаше как виманите кръжат, а планерите се

спускат от небето.

Въздухът се изпълни с бръмченето на стрели. Няколко анпу имаха пушки с

тонбогири и стреляха по нападателите.

Земята продължаваше да трепери от слаби трусове и в камъните започваха да се

появяват пукнатини.

Древните се заизсипваха от пирамидата. Оглеждаха се смаяно, зашеметени от

гледката на виманите и планерите във въздуха. Отгоре заваляха копия и стрели.

Един Древен, чието лице представляваше смесица от маймунски и човешки черти,

залитна и падна, и това бе достатъчно, за да подтикне Древните към действие.

Някакво създание, увито в смърдящи мокри дрехи, вдигна трипръстата си ръка и

моментално една вимана над главата му избухна в пламъци и се понесе в спирала

надолу, за да се взриви при удара в площада.

Древните виеха, крещяха, грачеха и се кикотеха от наслада.

– Убийте ги всички! – извика пак Бастет. – Смърт на всички човеци!

Викът бе подет от повечето Древни.

– Смърт на човеците!

– Не оставяйте оцелели! – изкрещя Бастет.

– Не оставяйте оцелели! – заскандираха Древните. Смесените им аури лумнаха

във всички цветове на дъгата и те започнаха да свалят виманите със своите сили.

Шепа от по-големите кораби избухнаха в пламъци и се понесоха през небето като

горящи комети.

– Не! – Древната Инана излезе от пирамидата, дращейки с нокти по земята. – Не!

– Да! – изкрещя някакъв Древен с плъше лице. – След тази нощ няма да има

вече човеци. Време е да сложим край на тази грешка.