Чародейката

когато животните побягнаха. Но светлинният лъч не отслабваше. Камъните под

нозете им се напукаха и пръснаха, и забълбукаха като гъста течност.

Один завъртя бавно глава, обливайки всичко с жълто-бялата светлина. Нищо не

убягна от взора му.

Няколко оцелели монокерати се разбягаха ужасени, оставяйки анпу да се

изправят срещу ослепителното огнено копие. Чакалоглавите воини продължиха да

напредват в мрачно мълчание, мъчейки се отчаяно да се доближат до двамата

Древни. Мятаха копия и дори мечове, но Один ги превръщаше в локвички разтопен

метал само с поглед.

Въздухът се изпълни с пепел и сажди. Смърдеше на гниеща риба и озон, но

миризмите бързо станаха горчиви, докато силата на Хел намаляваше. Сивата аура

на Один взе да помръква, после порозовя, когато Хел вля последните остатъци от

своята сила в чичо си. Червената £ аура затрепка и запращя като гаснеща свещ и

нови дузина анпу се втурнаха към къщата.

Взорът на Один запламтя още по-ярък отпреди и ги преряза. Пламъците се

издигнаха високо по стените на Дома на надзирателя, окъпаха го в огън и заляха

фара пред него. Один се олюля, главата му се отметна назад и струя пламък се

изстреля към небето, за да опише дъга и да се разплиска пред Шолотъл, който

отчаяно се мъчеше да избяга. Капки от лепкавия огън попаднаха върху

многоцветното му наметало и го подпалиха. Той го захвърли, подскачайки от бяс,

докато гледаше как още анпу се превръщат в пепел.

Червената аура на Хел избледня още повече, а после стана съвсем бяла.

Краката £ се подкосиха, но тя продължаваше да държи ръката на чичо си.

Светлинният лъч, бликащ от очите на Один, затрепка и изгасна. Той се свлече в

рамката на вратата до своята племенница, а от плътта му се издигаше дим и тънки

като паяжина струйки от сивата му аура. Някога високият Древен се бе смалил и

сега бе прегърбен и съсухрен.

Почти обезумял от ярост, Шолотъл прати последните анпу – дузина покрити с

белези воини, които му служеха като телохранители – нагоре към къщата.

– Убийте всички вътре – заповяда той. – Всички!

Дванайсетте създания, по-едри от всички други, се разпръснаха в широк полукръг

и се приближиха към двете малки фигурки на вратата. По невидима команда се

втурнаха напред като един, раззинали широко челюсти за победния си вой.

Один вдигна глава за последен път.

– Аз съм Один – извика той и от окото му отново лумна светлина – още по-ярка

отпреди. Изгледа всички анпу един след друг, изпепелявайки ги. Падна на колена,

но ослепителната светлина не отслабна. Вдигна ръката на племенничката си. – А

това е Хел. Днес ние сме твоята гибел. – Светлината в окото му помръкна. Той се

обърна към Хел и я видя, каквато беше някога: висока, изящна и много, много

красива, с очи с цвета на утринно небе и коса като буреносен облак. Мъничък

розов език облиза сочните £ устни и белите £ зъби.

– Колко убихме, чичо? – попита тя.