Чародейката

Някой в тълпата извика, но хората около него бързо го накараха да млъкне.

– Може да мислите, че сте много, но срещу себе си имате най-добрите воини в

познатия ни свят. Тук има анпу и Астериони, берсерки и всякакви нови хибриди,

които един ден ще ви заместят, вършейки неща, на които вие не сте способни.

Ард-Греймна замълча, чакайки тълпата да се разпръсне.

– Ако не искате да послушате мен, може би ще послушате онзи, чието име

скандирате.

Той отстъпи встрани и на негово място се появи висока слаба фигура в опърлена

бяла роба. Чертите £ можеха да се различат дори от това разстояние.

Тълпата закрещя името £.

– Атон! Атон! Атон!

Гласовете им пулсираха като мощно сърце, тътнеха безкрай, без никакви

признаци, че някога ще спрат.

Доктор Джон Дий се обърна да погледне към човешкото множество и откри, че се

взира право в тревистозелените очи на Скатах Сянката. В един ден, пълен с

изненади, това бе още една, която да добави към растящия списък.

Тя видя, че я е забелязал, и излезе от тълпата. Захвърли шапката си настрана и

смъкна бялата роба, разкривайки черна риза, черни войнишки панталони и ботуши

със стоманени върхове. Носеше на гърба си два къси меча, на кръста £ висяха два

еднакви дълги ножа, а в колана £ бяха затъкнати чифт нунчаку.

Хората около нея видяха това преображение и зареваха. Вестта за появата £

плъзна през тълпата.

– Дошла си да ме убиеш ли, Сянко? – попита Дий.

– Друг път, може би – отвърна хладнокръвно Скатах.

Магьосника направи жест към Деър.

– Вирджиния Деър, позволи ми да ти представя легендарната Скатах Сянката.

Двете жени се изгледаха и кимнаха. После Вирджиния се усмихна.

– Очаквах, че ще си по-висока.

– Често ми го казват.

– Дошла си да спасиш Атон ли? – попита Дий.

Скатах поклати глава.

– Дошла съм да видя Древния Ард-Греймна.

– Защо? – попита Дий.

– Исках лично да проверя дали наистина е бил толкова лош, колкото разправят

хората.

Вирджиния погледна към Скатах, а после примижа към фигурата, застанала на

стената.

– Забелязвам прилика в скулите и брадичката – каза тя. – Да не ти е роднина?

Скатах кимна.

– Брат ли ти е?

– Баща ми е – прошепна тя.

А после земетресението разлюля целия остров.

Глава 64

Обърнатите назад стъпала на Шолотъл правеха ходенето трудно, а често и

невъзможно. Голите му кости стържеха по камъните, докато куцукаше към

смесените аури на събралите се Древни и безсмъртни човеци.

Нямаше търпение да убие Алхимика. А което бе още по-вълнуващо, Шолотъл

знаеше, че щом Алхимика е на Алкатраз, жена му също трябва да е наблизо.

Стомахът му закъркори при тази мисъл. Очакваше го истински пир.

Шолотъл вдиша дълбоко, вдигнал кучешките си глави към небето, а черните му

ноздри се отваряха и затваряха. Стори му се, че различава поне седем – или може

би осем – различни аури във въздуха тази нощ. Вонящата на месо мъгла