Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Чародейката
Чародейката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чародейката

Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:

Сан Франциско
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 148
Перейти на страницу:

после Черния ястреб ми зададе един въпрос. Искаше да знае дали някога съм

правил нещо само заради тръпката. Казах му, че не, или поне от много отдавна не

съм. Тогава той отвърна, че ме съжалява и че си прахосвам безсмъртието. Че не

живея, а просто оцелявам. И знаете ли – беше прав.

– Понякога си мисля, че безсмъртните не ценят истински прекрасния дар на

безсмъртието – каза Никола.

– То не винаги е дар – промълви Пернел много тихо.

– А после се сдружих с Били – продължи италианецът. – Той е млад, буен... и да,

дразнещ, но има голямо сърце. Напомни ми какво е да си човек. Да се

наслаждаваш на живота. И когато се стигна до съдбоносния миг, решихме – той и

аз, – че не искаме чудовища по улиците на Сан Франциско, не искаме смъртта на

хиляди хора да тежи на съвестта ни. Не и щом можем да направим нещо по

въпроса. – Безсмъртният млъкна изведнъж. – Знаете ли, струва ми се, че това е

най-дългата реч, която съм изнасял от цял век насам. А може би и от два.

Чу се подсвирване, последвано от дращене и тропот на приближаващи се копита

върху камъка.

– Братът близнак на Кетцалкоатъл, Шолотъл, контролира чудовищата на острова

– обясни бързо Никола на Макиавели. – Той е малко разстроен, защото потопихме

едно корабче, натоварено с част от зверчетата му. Закле се да ни отмъсти.

– Искаш да кажеш, че има още чудовища ли? – попита италианецът с нотка на

отчаяние в гласа.

– Още много, и то – отвърна Пернел с мрачна усмивка – в килиите бяха само по-

дребните твари. Големите са били държани в електроцентралата и склада на

интенданта край брега.

– Тогава по-добре да отворим това – каза италианецът.

Тримата безсмъртни се обърнаха пак към калната топка и сложиха ръце върху

черупката £, изливайки енергиите си в нея.

Стаята оживя от аурите им, зелени и бели искри съскаха и пукаха по всяка

метална повърхност.

Никола се свлече пръв, след него и Макиавели. И двамата паднаха, опрели гръб

в топката. Пернел сведе поглед към тях.

– Ще опитаме още веднъж – каза тя. – Ако не успеем, ще се откажем: не можем

да си позволим да хабим повече енергия. – Тя коленичи до Никола и проследи с

пръст новите бръчки върху лицето на съпруга си. – Вече сме опасно отслабени.

Изведнъж Черния ястреб се втурна през отворената врата.

– Идват – рече той задъхано. – Сто анпу и няколко наистина грозни еднорози се

насочват насам.

– Какъв цвят са рогата им? – попита бързо Пернел.

Черния ястреб поклати глава.

– Не чаках, за да разбера.

– Мисли! Нали си ги видял?

– Бели... и черни... с червени върхове – избъбри той.

– Монокерата48 . Техните рога са отровни, избягвайте ги на всяка цена.

В стаята се втурна Били Хлапето, зачервен и задъхан. Двата върха от копия в

ръцете му бяха черни от кръв.

– Забравете за анпу и еднорозите – изпъшка той. – Имаме си по-голям проблем.

Там отвън има гигантски краб.

– Колко е голям? – попита Макиавели.

– Много! – сопна се Били. – Колкото къща. Едно от онези създания с бичите глави

му се изпречи на пътя и той го сряза надве, лесно и чисто. Е, всъщност не беше

толкова чисто.

– Каркин49 – казаха едновременно Фламел и Макиавели.

– Това голям краб ли означава? – попита Били.

– Не. Означава гигантски краб – рече Макиавели.

– И... – Били си пое дълбоко дъх. – И ги предвожда скелет с глава на куче –

завърши той драматично. – Ама адски грозно краставо куче.

– О, ние вече сме го срещали – усмихна се Пернел. – Побъбрихме си одеве.

– Това е братът близнак на Кетцалкоатъл – поясни Макиавели.

Били премигна изненадано.

– Дъртото чудовище имало брат! – После се ухили. – Предполагам, че не са

еднояйчни близнаци.

– Някога бяха – обади се Хел от мястото си до вратата. – Това е Шолотъл. Той е

злият близнак.

Марс и Один влязоха забързано през входа.

– Време е да вземем решение – обяви Марс. – Можем или да организираме

последен отпор тук – той огледа помещението, – или да бягаме и да потърсим

друго място, където да се сврем.

– Оставаме тук – каза твърдо Фламел. Потупа по калната топка. – Вие трябва да

ги задържите, докато ние се опитваме да събудим Ареоп-Енап. Сега той е

единственият ни шанс.

– Може би ще успеем да удържим прозорците и вратите – рече със съмнение

Марс. Порутената сграда беше кажи-речи само една празна коруба, без покрив и

със зеещи правоъгълници на мястото на прозорците. – Но ако ни щурмуват...

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)