Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Арагон им нареди да оставят носилката на земята. Той коленичи до Холройд и затършува в чантата си. Накрая извади ендотрахиална тръба, свързана с черен гумен балон.
Челюстите на Холройд се раздвижиха.
— Не оправдах доверието ти, Нора — с мъка промълви той.
Археоложката отново хвана ръката му.
— Не е вярно, Питър. Ако не беше ти, нямаше да открием Кивира. Ти си причината да сме тук.
Той се опита да каже още нещо, ала Нора нежно докосна устните му с пръст.
— Пази си силите — прошепна тя.
— Ще се наложи да го интубирам — каза Арагон. Той внимателно отпусна главата му назад и вкара прозрачната пластмасова тръба в дробовете му. После пъхна амбуто в ръцете на Нора. — Стискай го на всеки пет секунди — каза лекарят, доближи ухо към гърдите на Холройд и неподвижно се заслуша. Тялото на Питър отново се разтърси и очите му се избелиха. Арагон се изправи и енергично започна да му прави сърдечен масаж.
Сякаш насън, Нора седеше до Холройд, пълнеше дробовете му с кислород и се молеше да започне да диша, докато дъждът се усилваше и се стичаше по лицето и ръцете й. Не се чуваше нищо друго косвен плисъкът на дъжда, тласъците от ръцете на Арагон и свистенето на амбуто.
После всичко свърши. Лекарят седна на земята с измъчено лице, обляно в дъжд и пот. Той вдигна невиждащ поглед към небето и скри лицето си в шепи. Холройд беше мъртъв.
39.
Един час по-късно всички членове на експедицията мълчаливо се бяха събрали около лагерния огън. Суайър дойде при тях, целият вир-вода от минаването по тесния каньон. Дъждът беше спрял, ала следобедното небе бе покрито с металически сиви облаци. Миришеше на озон и влага.
Нора обходи с поглед мрачните лица. Израженията им издаваха същите чувства, каквито изпитваше тя: вцепененост и смайване. Освен това археоложката се измъчваше от непреодолими угризения. Тя беше отишла при Холройд. Бе го убедила да й помогне. И подсъзнателно разбираше, че е манипулирала чувствата му, за да постигне целта си. Очите й се насочиха към затворената палатка, в която беше трупът му. „О, Питър! — помисли си Нора. — Прости ми.“
Само Бонароти вършеше обичайната си работа. Той остави на масата щафета салам и франзели пресен хляб. Когато видя, че никой няма апетит, готвачът кръстоса крака, отпусна се назад и запали цигара.
Нора облиза устни.
— Какво можеш да ни кажеш, Енрике? — като се опитваше да говори спокойно, попита тя.
Арагон я погледна. Черните му очи бяха неразгадаеми.
— Почти нищо, колкото и да ми се иска. Не очаквах, че ще се наложи да извършвам аутопсии, и не разполагам с много диагностични средства. Взех проби от кръвта, слюнката и урината му, както и няколко тъканни проби, включително от петната. Но досега резултатите не навеждат на съществени заключения.
— Какво може да го е убило толкова бързо? — попита Слоун.
Арагон насочи към нея мрачния си поглед.
— Тъкмо това затруднява диагнозата. В последните му минути имаше признаци за цианоза и задъхване. Това предполага пневмония, но пневмонията не се развива толкова бързо. После имаше остра парализа… — Той замълча за миг. — В полеви условия не мога да взема стомашна проба, още по-малко да извърша аутопсия.
— Най-много ме интересува дали е нещо инфекциозно — заяви Блек. — Дали е възможно да са се заразили и други.
Арагон въздъхна и заби поглед в земята.
— Трудно е да се определи. Но до този момент данните не водят до такова заключение. Може би примитивният анализ на кръвта или тестовете за антитела ще ни кажат нещо повече. Наистина не искам да правя голи предположения… — Той провлачи глас.
— Мисля, че трябва да чуем предположенията ти, Енрике — тихо рече Нора.
— Добре. Ако ме питате за първото ми впечатление… Случи се толкова бързо, че по-скоро приличаше на остро отравяне, отколкото на болест.
Нора ужасено го зяпна.
— Отравяне ли? — възкликна Блек. — Кой може да е искал да отрови Питър?
— Може да не е някой от нас — каза Слоун. — Може да е онзи, който е убил конете и е унищожил комуникационните ни устройства.
— Както казах, това е само предположение — разпери ръце Арагон и погледна Бонароти. — Холройд ял ли е нещо, което другите не са?
Готвачът поклати глава.
— Ами водата?