Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Довереникът се намръщи.
— Не, не си. Аз си получих възнаграждението и удовлетворението, че онова копеле, дето се нарича крал, не е успяло да докопа всички. — Той протегна ръка. Сери се поколеба, но после се приближи до мъжа и леко плесна ръката му. — Много късмет и здраве — каза Перин, вглеждайки се в лицето на Крадеца. — Очевидно имаш нужда от него.
След това мъжът отстъпи назад, усмихна се уморено и се отдалечи. Сери чу как Гол тихо се приближи отзад.
„Късмет ли имаше предвид или здраве? Или и двете? Дали изглеждам стар и уморен, както се чувствам напоследък?“.
Той усети докосване по лакътя. Тръсна глава, обърна се и последва Гол обратно към къщата по стената, през портата и нагоре по въжето. Изкачването беше по-трудно от спускането, но когато тръгнаха обратно през гората, той усети как настроението му се оправя. Пътуването им си струваше риска. Гол имаше пари, за да купи минния огън. Скоро щяха да са готови да примамят Скелин в капана им.
Хубаво беше да знае, че някой, дори да е прост довереник, бе доволен да научи, че Сери е все още жив.
Глава 21
Нарушител
И въпреки това Денил се поколеба. „Никога не съм знаел каква част от мислите ми разчита Оусън по време на общуванията ни. Винаги съм предполагал, че тъй като знае предпочитанията ми, той не рови твърде надълбоко — и че досега щеше да изкаже възраженията си, ако Гилдията прецени, че се сближавам твърде много с Ачати“. Освен това Оусън можеше да долавя само онова, което Денил си мислеше в момента, докато носи пръстена, но не и спомените му.
Което означаваше, че трябва просто да избягва да мисли за нощта с Ачати, докато общува с Оусън. Разбира се, всеки човек беше склонен да мисли най-често за това, което го тревожеше. Това можеше да бъде преодоляно единствено чрез концентрация и контрол, умения, които Денил усърдно бе усъвършенствал като ученик.
Той затвори очи и направи няколко успокояващи ума упражнения. Когато почувства, че вече може да контролира мислите си, той си сложи пръстена. В главата му веднага прозвуча менталният глас на Оусън.
— Денил. Добре. Имам важни новини за теб. Сония се срещна с Изменниците преди няколко нощи. Кралицата им Савара разкри намеренията си да свали управлението на Амакира и ашаките, и да освободи всички роби.
Нямаше нужда да се притеснява какво щеше да открие Оусън в ума му. Разпоредителят беше погълнат от новините. Сърцето на Денил подскочи, когато Оусън му каза за отклонената покана за участие на Обединените земи в сраженията и за сключеното вместо това споразумение.
— Лоркин се присъедини към Изменниците. Сония и Регин са се отправили към Арвис, като ги следват по петите.
— Изменниците са тръгнали насам?!
— Да. Вчера нападнаха първите имения. Не знам колко време ще им е необходимо, за да стигнат до Арвис, ако въобще стигнат дотам.
— Смятате ли, че ще победят? — Щом Лоркин бе тръгнал с тях, значи вярваше в това. Но щом вече бе един от тях, той може би бе избрал да им помогне, защото шансовете им не бяха много добри.
— Няма как да знам. Сония смята, че те са подготвяли това от години. Не го извършват по принуда. Според нея не биха рискували всичко, ако не вярваха, че ще спечелят.
И въпреки това Ачати не вярваше, че ще успеят. Образът на мъжа се появи в съзнанието му и той усети как го бодва притеснение, преди да го отблъсне.
— Съжалявам, Денил. Знам, че смяташ Ачати за приятел, но не можеш да го предупредиш. Амакира ще разбере, че сме научили за това преди него. Не прави нищо, което би могло да повдигне подозрения за осведомеността ни.
— Разбирам. Какво да правим?
— Останете където сте. Не се разделяйте — това включва и Тайенд. Не им се набивайте в очите. Изменниците няма да ви наранят. Ашаките не би трябвало да го направят, ако не подозират, че сме сключили споразумение с Изменниците. Постарайте се Мерия и Тайенд да научат всичко, което току-що ви казах.
— Ще го направя. Някакви съобщения за тях?
— Не. Сония и Регин ще се присъединят към вас, щом пристигнат, но подозирам, че ще се появят чак след края на конфликта.
— Ще останем тук. Така поне ще знаят къде да ни намерят.
— Да. Отсега нататък докладвайте по веднъж на ден или веднага, след като научите нещо ново. Пазете се, Денил. Свържете се с мен, ако се случи нещо.
Денил свали пръстена и впери поглед в него. „Сачака е във война — помисли си той. — Насам се е запътила армия. Армия от черни магьосници. Които несъмнено ще се сблъскат с армията от черни магьосници на крал Амакира — конфликт, какъвто не е имало от шест века“.