![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Михримах бягаше с все сила, Есма се опитваше да я догонва.
– Какво е станало? Нещо лошо ли са сторили на батко?
– Не знам точно какво! – отговори момичето между два дъха. – Събуди ме писъкът. По коридора някой викаше: „Тичайте!“ И аз изхвърчах, Само това чух: „Покушение над Мехмед хан!“.
Божичко! Божичко! Божичко!
Нямаше представа колко пъти изкрещя наум този вик. От дъното на душата й се надигна упрек: „Ти, принцесо Михримах, продължавай да се забавляваш с любовните си мечтания, с порочните си сънища, с твои разгърден моряк! Видя ли какво стана? Майка ти излезе права. Предателството посегна първо на батко ти. Сега кой ли е наред? Ти? Майка ти? Другите ти братя? Или баща ти? Кой?“
Знаеше, че не бива да плаче, но едва сдържаше напиращите в очите й сълзи. Като завиваше зад един от ъглите, удари силно рамото си в стената. Не усети кой знае каква болка.
– Кълна се, мамо! – извика тичешком. – Отсега нататък каквото кажеш, това ще бъде!
***
Пред покоите на принц Мехмед беше истинско стълпотворение, всеки се вайкаше посвоему. Като видя единствената дъщеря на султан Сюлейман да лети разчорлена и без дори да си е наметнала нещо припило на гърба, навалицата се разлюшка да й направи път.
Михримах не помнеше как е прехвърчала през двете преходни едно след друго предни помещения за прислугата му. Вратата към стаята на принц Мехмед зееше отворена докрай. Вървеше към нея с усещането, че все повече забавя крачките си от страх, от паника. През рамо забеляза първо майка си. Лицето на Хюрем беше бяло като вар. Ешарпът й се беше свлякъл, косата пламтеше по раменете й на вълни, на вълни.
– Не може да бъде! – стенеше в несвяст. – Не може да бъде!
Никога досега не я беше виждала такава. Хюрем приличаше на извадена от ножницата святкаща кама. Ако в този момент врагът й застанеше пред нея, тя щеше да го прониже в гърдите само с един поглед. Лицето й имаше израза на освирепяла от ужас, а още повече и от отчаяние котка, притисната в ъгъла, готова на всичко, за да спаси живота си.
Извърна глава към разлюшканата пред вратата навалица, през която се провираше Михримах. В този момент очите им се срещнаха. Прегърнаха се с поглед. Начаса разгада по изражението на дъщеря си току-що произнесената от нея клетва и си каза: „Ето че сега сме на едно и също мнение! Дъщерята на Анастасия Александра Лисовска, принцеса Михримах, извади камата и застана до майка си!“.
– Валиде! – възкликна тя, като се озова в стаята.
Но като видя батко си, принц Мехмед, застанал прав до големия прозорец вдясно, загуби ума и дума. В първия момент не успя да го асимилира. Мислеше, че е убит, а той, макар и съвсем пребледнял, стоеше пред нея жив и здрав. Покрай него се навърташе лекарят с помощниците си. В Михримах забушува смесица от ужас, гняв, страх, мъст, избавление, радост.
Втурна се направо към Хюрем. Майка й я прегърна.
Тя не обели и дума, лекичко се отдръпна от дъщеря си и без да й пуска ръката, я поведе към разхвърляното легло на батко й.
– Погледни!
Михримах се взря в атлазения юрган, в копринените чаршафи. Нищо не видя. С периферията на погледа си забеляза, че очите на майка й, които бълваха огън и жупел, са приковани в пода.
Наведе глава и го видя.
Скорпион!
Грамаден колкото длан, катраненочерен скорпион!
– А къде?... – попита.
Потръпна от ужас и погнуса.
– Мехмед усетил някакво чегъртане по възглавницата и се събудил – прошепна Хюрем на дъщеря си.
– Слава на Аллах! – въздъхна Михримах.
– Като видял, че скорпионът пълзи направо към него, скочил от другата страна на леглото. Само една-две секунди да беше закъснял...
– Опазил ни Аллах! – хвърли се тя да прегърне отново майка си.
– Какво ще кажеш, дъще, кой ли е пуснал смъртта в леглото на моя принц?
Михримах се отдръпна леко от врата на майка си и изпъшка:
– Някой, който си въобразява, че главата му стои здраво върху раменете. Но някой ден неминуемо ще му хвръкне! Кълна се, мамо, ще хвръкне!
***
Нямаше човек в двореца, който да не е чул как падишахът нахока любимеца си – великия везир Макбул Ибрахим:
– Не ти ли казахме, ага? Сюлейман, синът на Селим хан, не се бои от смъртта! Дължим живота си на Аллах, той ни го дава, той ни го отнеми, благодарни сме му, че ни озарява с Божията си благодат! Но ако се случи нещо на децата ни, на жените ни... Един живот ще дадем... Но хиляди ще вземем! Така да се знае!
Ибрахим паша стоеше пред падишаха онемял, с побеляло като вар лице, с наведена глава, сякаш очакваше палача си.
– Не ти ли го казахме, ага?
От устата на Макбул Ибрахим се отрони едва чуто мънкане:
– Казахте го, господарю!