![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Тронът на Сюлейман, разбира се! – засмя се Грити.
– Че жените могат ли да бъдат владетели?
– Тя няма да го иска за себе си. Ще се домогва до трона заради сина си. Вероятно знаете, че в този момент принцът престолонаследник е първородният син на падишаха от първата му наложница. Хюрем обезателно ще воюва, за да качи на трона собствения си син. И заради това, според мен ще бъде принудена да ликвидира най-напред моя скъп приятел Ибрахим паша.
Потънал в размисъл, флорентинецът за миг се загледа в чаша си с вино.
– А сега тя има доста мощен съюзник.
– Кой?
– Съюзник, красив колкото нея, умен колкото нея, даже повече и от нея, синьор. Нарича се Михримах!
– Зная, дъщерята. Толкова ли порасна това момиченце?
Грити потвърди с глава.
– Не съм я виждал, но както разбрах от великия везир Ибрахим паша, Михримах била по-красива и от майка си. А баща й я обожавал до лудост. Ибрахим ми каза, че султанът замислял дори да въвлече дъщеря си в държавните дела. Неотдавна я изпратил да инспектира флотилията.
– Флотилията ли?
– Надявам се, че имате информация. Падишахът покани в Истанбул Барбароса, който избяга от нашия адмирал Андреа Дория. Михримах се качила на флагманския кораб на Барбароса. Нещо небивало! Дъщери на падишах да отиде сред стотици войници! Просто да не повярваш! Странни неща се случват в османските владения на Сюлейман! Настъпват промени!
– На колко години е това момиче?
– На петнадесет. Според думите на Ибрахим, Хюрем вече подучила дъщеря си как да манипулира Сюлейман, за да изпълнява желанията й.
Ненадейно за Грити, в този момент гостът се изправи.
„Глупав венецианец! – си каза. – Помогна ми изключително много. Имам вече подарък за Кобрата!“ Запъти се към вратата и подметна:
– Надявам се да сте се погрижили за това, което исках!
Венецианският посланик надигна затлъстялото си тяло с известие затруднение.
– Чифт черни коне. Черна кола. Без светлини. Ням кочияш. Да, при задния вход. Но ако фенерите не светят, османският патрул може да ми налети.
– Синьор Грити, не берете грижа за патрула!
Избухна смразяващ смях и последва навън стъпките на гостенина.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Същата вечер
Кошмарите се блъскаха един през друг в главата на Михримах, когато долетя писъкът.
– Елате! – изкрещя женски глас.
В първия миг си помисли, че го чува насън. Но будната част на мозъка й не го припозна като кошмар. Писъкът не дойде от съня й.
– Елате! Тичайте!
После писъците се умножиха.
Затвори отново очи, за да се посъвземе.
Към долитащата в стаята й тупурдия от тичане се насложиха и викове на наложниците.
– Тичайте! Тичайте!
Някаква жена непрестанно крещеше:
– Пази ни, Аллах! Пази ни, Аллах!
Пак отвори очи, обърна се и погледна. Есма я нямаше. Виковете и топуркането се бяха пренесли вече във външния двор.
– Викайте стражата! – извиси се нечий по-трезв глас.
– Боже господи, убили ли са го?
– Какво?
Михримах моментално скочи. „Убили ли са го? Какво значи? Убили са някого ли?“ Сети се за предупреждението на майка си: „Предателството е на прага ни, дъще! Или ние ще сме живи, или те!“.
Обзе я ужас. Зад вратата отвън някой я повика:
– Принцесо! Принцесо!
Беше Есма.
Михримах се втурна да й отвори и гувернантката, останала без дъх, се свлече навътре.
– Тичайте, господарке!
Очите на Есма бяха разширени от ужас, шалът – паднал при тичането, косите – разпилени по плещите в пълен безпорядък. Едва си поемаше дъх, беше изпаднала в паника.
– Какво става, Есма? Защо са тези писъци?
– Мехмед... – едва успя да отрони момичето с притиснати до сърцето ръце.
– Мехмед ли?
Михримах прималя от страх, направо занемя. Замоли се: „Аллах, дано не е това, което си мисля!“
– Какво Мехмед? Кой Мехмед? Казвай, дадъ!
– Мех... Мехмед... хан... – заекна Есма.
– Божичко! Батко ми ли?
Гувернантката кимна с глава.
– Не може да бъде!
Нададе раздиращ вик. Нищо не можа да я спре, спусна се към вратата, не се сети дори да облече нещо върху тънката нощница. Една от придворните тичешком се опита да й метне някаква дреха на гърба. Изхвърча на коридора с вик:
– Какво се случи с Мехмед хан! Някой да ми каже нещо! Да ми каже нещо добро за Мехмед хан!
Паниката по коридорите продължаваше да расте с неудържима сила. По дрънченето на ятаганите се разбра, че в харема са влезли и мъжете от охраната.
– Разпръснете се! – с небивала грубост изкомандва техният началник и профуча край нея като вихър.
Подире му тичаха копиеносци.