![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Заедно с още куп други напълно безсмислени данни — изсумтя Брет Тринли.
— Това е неизбежно — сви рамене Сура. — Ще ти дам обаче един пример. Кажи колко души наброява екипажът, когато сме в орбита на някоя планета и всички са будни?
— Хиляда двадесет и трима — откликна Фам. Той отдавна вече знаеше всички физически характеристики на „Рипрайз“ и особеностите при полет.
— Добре. Представи си сега, че се намираш на светлинни години от най-близката цивилизация…
— Не е нужно да си го представя, това си е чистата истина — намеси се Тринли.
— … И нещо се обърка. В построяването на един междузвезден кораб участват близо десет хиляди специалисти — еманация на огромната индустриална машина. Няма начин екипажът на такъв кораб да владее всичко до най-дребната част в неговия строеж, нито пък може самостоятелно да направи спектрален анализ на звездите. Да не говорим, че изобщо не е по силите му да изобрети ваксина срещу някоя внезапна неблагоприятна промяна в оранжерията за бактерии или да вникне в природата и причините за непознато заболяване.
— Разбира се, че е невъзможно — отвърна Фам. — Ето защо имаме компютри.
— И не е възможно да съществуваме дори миг без тях. В продължение на хиляди години паметта на машините е трупала програми, които да са ни подръка всеки момент. Но както и Брет каза, много от тях са лъжливи, заразени с вируси и само последната им версия съответства на нашите нужди. — Тя замълча и го погледна съсредоточено. — Само един умен и добре подготвен човек може да прегледа какво се предлага, после да избере и промени според нуждите си някоя програма, а накрая да интерпретира правилно крайните резултати.
Известно време Фам стоеше мълчаливо, премисляйки отново случаите, когато машините не се подчиняваха на неговите желания. Очевидно невинаги вината е била в него. А програмите, които превръщат езика на Канбера в несе, са истински боклук.
— Значи… Искаш от мен да стана много добър програмист.
Сура само се усмихна, но Брет съвсем неочаквано се разсмя на глас.
— Ще сме доволни, дори ако станеш само добър програмист, а после се научиш да боравиш с всичко онова, което вече е открито.
Фам Нувен прекара дълги години в изучаване на компютърните програми и тяхното приложение. Понякога имаше чувството, че програмирането води началото си още от Сътворението на света. Друг път то му напомняше за бунището зад замъка на неговия баща. Точно на мястото, където ручеят прави остър завой, имаше струпани куп ненужни машинарии — летящи апарати, както им казваха селяните, датиращи още от славните времена на Канбера. Но бунището на замъка изглеждаше като подредена градина в сравнение с някои участъци от локалната мрежа на „Рипрайз“. Тук имаше програми, правени преди пет хиляди години, още преди човечеството да напусне Земята. Но най-необикновеното, а и най-ужасното при тях бе, че — както твърдеше Сура — за разлика от железарията на Канбера все още работеха! Чрез милиони на брой връзки и комбинации част от най-старите програми все още действаха в недрата на системата. За пример можеше да се вземе отчитането на времето в Чуенг Хо. Корекциите в системата бяха изключително сложни, но някъде в самото начало, отдавна забравена от хората, действаше програмата на брояча. Секунда след секунда той отчиташе времето още от мига, когато за първи път човешки крак е стъпил на луната на Старата земя. При по-внимателно вглеждане обаче… Началото беше поставено няколкостотин милиона секунди по-рано — 0 секунди от стартирането на първата компютърна система в историята на човечеството.
По този начин зад последните версии на интерфейсните програми лежаха много пластове натрупана информация. Огромна част от този софтуер беше предвидена за използване при съвсем различни обстоятелства. Понякога това изиграваше лоша шега на сегашните им потребители. Освен останалите инциденти по време на космически полет, много от сривовете бяха причинявани от неправилно използване на древни програми, които най-сетне имаха случай да си отмъстят на неблагодарното и непредпазливо човечество.
— Не е ли по-добре тогава да преинсталираме всичко наново — попита Фам.
— Вече е правено — отвърна Сура, без да го погледне. Подготвяше края на поредното си Бдение и беше предвидила през последните четири дни да отстрани повредите в хладилната камера.