![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Две години по-късно Сура възкръсна от мъртвите. Момчето все още отказваше да влезе в хладилната камера, но от този момент нататък учеше старателно всичко, което се искаше от него. Вече си даваше сметка, че на кораба действа сила, по-могъща от която и да е кралска власт на Канбера и че той може да я овладее и подчини на волята си. За две години научи онова, което децата от развитите цивилизации усвояват за пет. Оказа се, че има дарба на математик; можеше да използва интерфейса на Чуенг Хо на най-високо ниво.
Сура почти не се беше променила от времето преди да заспи летаргичен сън. Дори по някаква необяснима причина сега изглеждаше някак по-млада. Един ден Фам улови погледа й, докато съсредоточено го наблюдаваше.
— Е, изплюй камъчето — каза той.
Сура се усмихна.
— Никога не съм виждала дете по време на междузвезден полет. На колко си сега — петнайсетгодишен по стандартите на Канбера? Брет ми каза, че много си напреднал.
— Да. Ще стана истински Чуенг Хо.
— Аха. — Тя се усмихна, но това не бе покровителствената усмивка, изпълнена със съчувствие, която помнеше отпреди. Наистина й стана приятно от думите му и не показа никакво недоверие относно искреността на неговото решение. — Но ти предстои още много да учиш.
— Затова пък разполагам с цялото време на света.
Този път Сура Вин остана будна четири нормални години. Брет Тринли беше заедно с тях само през първата, удължавайки времетраенето на своето Бдение. Тримата изучиха сантиметър по сантиметър всяко кътче от „Рипрайз“: лазарета и хладилните камери, командното табло, резервоарите за гориво. „Рипрайз“ изгаряше почти два милиона тона водород, за да стигне междузвездно ускорение. Сега обаче приличаше по-скоро на огромен празен сандък.
— Ако не заредим по време на полета, този кораб е обречен на гибел.
— Проблемът с горивото ще бъде решен, стига по пътя да има поне един газов гигант. Дори аз ще мога да пренастроя програмите за тази операция.
— Точно така. Именно това направихме на Канбера. Без допълнително укрепване на корпуса обаче не можем да продължим, нито да се скачим, ако изобщо достигнем крайната точка. — Сура прекъсна насред думата и изруга тихо. — Тия проклети идиоти, защо ли останаха? — За миг изглеждаше раздвоена между презрението, което изпитваше към предпочелите да останат на Канбера и чувството за вина, че ги е изоставила.
Брет Тринли наруши неловкото мълчание.
— Не се измъчвай заради тях. Те поемат огромен риск, но ако успеят, Клиентите, които се надявахме да намерим там, ще са изцяло техни.
— Знам това… А ние се връщаме на Намджем с празни ръце. Готова съм да се обзаложа, че ще загубим дори „Рипрайз“. — Тя разтърси глава, опитвайки се да разсее тревогите, които я измъчваха. — Както и да е, сега имаме задачата да обучим още един член на екипажа. — Тя се втренчи с престорена строгост във Фам. — От какъв специалист се нуждаем най-много в момента, Брет?
Тринли извъртя очи към тавана.
— Искаш да кажеш кой би ни осигурил най-голям приход, нали? Безспорно това е програмист-археолог.
Тепърва предстоеше да разберат обаче дали варварско дете като Фам Нувен някога ще стане добър професионалист в тази област. Засега показа само, че владее всички стандартни интерфейс програми. Това не му пречеше да се вижда като бъдещ програмист, а защо не и капитан на кораб. С тези програми всеки би могъл да управлява „Рипрайз“, да въвежда новите координати при навлизане в орбита на някоя планета, да контролира хладилните камери…
— Ако нещо не стане както трябва обаче, смятай се за мъртъв! — Думите на Сура изтръгнаха Фам от мечтанията за бляскаво бъдеще. — Момче, запомни нещо. То често обърква дори тези, които са родени в развитите цивилизации. Разполагаме с компютри и програми още от началото на нашата цивилизация, дори още отпреди космическите полети. Техните възможности обаче не са неограничени; не могат да вземат самостоятелно решение при кризисна ситуация, да реагират на авария при полет и не са способни на творческа дейност.
— Но… — заекна Фам. — Аз самият се убедих, че това не е вярно. Често играя разни игри с тях и разбрах, че ако увелича скоростта, никога няма да ги надвия.
— Компютрите извършват сравнително прости операции, но с много висока скорост. Има само една съществена област, в която те са незаменими. В паметта им са съхранени програми отпреди хиляди години и те биха могли всеки момент да стартират коя да е от тях. В известен смисъл те помнят всеки успешен ход или откритие в историята на човечеството.