Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Шестото покварено дете [bg]
Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шестото покварено дете [bg]

Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:

Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им – откупени от филмови и телевизионни компании. Чикаго пак е в хватката на страха. Нова поредица от убийства в града и в други щати… броят на труповете расте, жертвите са различни, еднакви са само трите бели кутийки, превързани с черна лентичка, намирани до мъртвите. И надписът – на картонени табели, на стени: „Татко, прости ми.“ По всичко изглежда, че убиецът не е само един. Чикагската полиция и двама специални агенти от ФБР напразно се опитват да разберат точно какво се случва. Доказателствата сочат, че престъпленията са дело на детектив Сам Портър, който твърди, че не ги е извършил, но в спомените му има бели петна. Кой би му се доверил? Дори най-близките му започват да вярват, че е безмилостен убиец. Изплуват все повече тайни от миналото, на всеки етап от разследването настъпват неочаквани обрати – виновните изглеждат невинни… и обратно. Поквара, жестокост, корупция на най-високите етажи на властта – парченца от пъзела, които Баркър подрежда чак до разтърсващия финал, когато всички пасват на местата си.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 179
Перейти на страницу:

Той бе притихнал малко преди тя да заспи (всъщност правилният термин бе „да припадне“, само че това щеше да означава, че се е предала, а тя нямаше намерение да признава подобно нещо пред никого, дори пред самата себе си). Крясъците му се бяха извисили до ужасяващо кресчендо, сетне бяха отслабнали и се бяха превърнали в нещо, по-лошо от плач, след това дойдоха стоновете, след това – нищо.

В един момент Клеър се зачуди дали човекът с черната скиорска маска още е в коридора, заслушан в хоровото им изпълнение. Именно тогава престана да крещи. Ако страданието им му доставяше удоволствие, нямаше намерение да подхранва апетита на извратения копелдак.

Беше открила отдушника преди няколко часа. Изглежда, бе свързан с помещението, където се намираше стенещият. Беше прекалено тесен, за да пропълзи през него, но когато се приближи плътно, успя да долови приглушените хлипания.

– Ехо? Чувате ли ме?

Плачът секна. Не след дълго слаб мъжки глас отвърна:

– Коя сте вие?

Това я изненада. Беше се опитала да разговаря с него няколко пъти, но никога не ѝ отговаряше. Опита се да се прокашля и моментално съжали. Сякаш някой бе натикал в гърлото ѝ телена гъба за миене на съдове, след което я бе издърпал с рязко движение.

– Казвам се Клеър Нортън, детектив от полицията на Чикаго. Кой сте вие?

– Тя ми отряза ухото! Шибаната мръсница ми отряза ухото. Трябва ми доктор!

Тя?!

– Искате да кажете, че този, който ни държи затворени тук, е жена?

– Сигурно е оная курва от агенцията за компаньонки. Няма кой друг да е. Върза ме – дотук добре, само че след това ме инжектира с нещо и съм загубил съзнание. Ухото ми го няма. Мамка му, как боли!

Агенция за компаньонки?!

– Някой знае ли, че сте тук? – попита Клеър, без да е сигурна иска ли да научи отговора.

– Нямам идея… Имате ли представа къде сме? Бях в „Лангам“. Не знам какво е това място. Свестих се и вече бях тук.

– Хотел „Лангам“?

– Аха. Моите хора сигурно ме търсят, нали? Казахте, че сте полицайка. Дали поне полицията ме търси? Чакайте, ама и вие сте заключена тук като мен. Знаете ли дали са ме търсили, преди тази откачена кучка да ви спипа?

– Сигурни ли сте, че е жена?

– Да не казвате, че съм педал? Разбира се, че беше жена. Не шибам мъже и със сигурност мога да усетя разликата.

Задник.

Стържещ. Самовлюбен. Клеър познаваше този глас. Заради треската ѝ отне известно време да направи връзката, но го беше слушала по телевизията безброй пъти. Чикагски акцент, придобит в добро училище…

– Кмет Милтън?

Гласът му се чу по-силно – сигурно беше пристъпил по-близо до отдушника:

– Каза, че името ѝ е Сара. Помня, как си помислих, че е странно. Те всички имат някакви изчанчени имена като Бранди, Хоуп или Тифани. „Сара“ беше различно. Тя беше различна. Малко по-възрастна от обичайните момичета, които идваха – всъщност направо жена, не момиче, – но не я отпратих. Предположих, че с възрастта идва и опитът. Може пък да беше по-забавна от останалите. А кучката ми заби нещо във врата!

Това не беше сред нещата, които Клеър обикновено чуваше да излизат от неговата уста, и въобще нямаше да се оплаче, ако до края на живота си (дори въпросният край да настъпеше по-рано, отколкото очаква) не чуеше нещо подобно. Чувстваше се адски гадно. Ако похитителят ѝ дойдеше с оферта да приключи всичко набързо, Клеър не беше сигурна дали ще се съпротивлява.

– Как изглеждаше?

Кметът изсумтя.

– Помня ли… Ниска. Тъмна коса.

– Сара коя? Каза ли ви фамилията си?

– Много смешно! Да, каза ми фамилията си, показа ми снимки на децата си, разговаряхме за целите и амбициите ѝ, за климатичните промени… Купонът не беше от такъв вид, детектив. – Той млъкна рязко. – Всичко това е извън протокола. Всяка думичка! Не можете да го споделяте с никого, разбирате ли? Ако го сторите, ще ви взема значката. Разказвам ви всичко това само в случай че ви е от помощ, за да откриете как да ни измъкнете оттук.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)