Последната императрица [bg]

Цъ Си нежно постави ръка върху рамото на принц Кун.

— Успокой ума си, братко. Ще направиш това, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

През следващите десет минути Цъ Си подробно му обясни за писмото до лорд Елгин и ултиматума, който трябваше да отправи. Подобно на нейната първоначална реакция, принц Кун незабавно се обезпокои, но с увещанията на Цъ Си тревогите му бързо утихнаха.

— Не забравяй, братко. Тази война не може да бъде спечелена със забавяне на врага, но с всеки спечелен миг възможността ни да се пазарим с червените дяволи се подобрява.

— Но кой ще преговаря с тези бели пиявици? — разтревожено попита принц Кун. — Аз нямам куража и убедителността да ги победя в битката за репарациите, която предстои. Казах го на Сина на небето, преди да замине.

— Ще бъда с теб, братко. Ще ги победим заедно.

Принцът я погледна объркано.

— Как може да стане това? Никоя жена, пък била тя и императрица, няма да бъде допусната на подобно безславно събитие.

— Ще бъда там, братко. Бъди спокоен.

Принц Кун продължи нервно да кърши ръце, сякаш се опитваше да избърше избилата по дланите му пот.

— Вълците са ни наобиколили. Усещам присъствието им. Снощи беше студено и тъмно и си мисля, че това беше заради синеокия, прекарал нощта между свещените стени на двореца. — Принц Кун зашепна: — Трябва да размислиш за присъствието му тук, преди да са ни хванали или той да ни е предал.

Цъ Си вдигна поглед към великолепието на Двореца на мирното дълголетие. Огромните му размери и красота сякаш вдъхваха повече увереност в действията й.

— Синеокият е в ръцете ми. Той е силен, но превъзходството му бе победено със същата сигурност, с която острият нож се справя с възела. И сега е под мой контрол.

— Откъде си толкова сигурна? — боязливо попита той.

На лицето на Цъ Си се изписа смътна арогантност, докато протягаше отворената си ръка и бавно свиваше пръсти в стегнат юмрук.

— Взех онова, което искаше синеокият, и го използвах срещу него. Сега той е мой и вече не принадлежи на лорд Елгин. Това е причината да бъдем уверени в преговорите в този съдбовен ден. Ще правиш онова, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

Огромните южни порти на двореца се отвориха, отвътре изскочи малко момче и се затича по стъпалата и през двора. Това бе Тун Чъ, принцът на Цин и наследникът на Средното царство. Тун Чъ беше облечен в дебела памучна дреха със златни нишки и с дебела кадифена шапка на главата. Краката му бяха обути в ботуши от агнешка кожа. Две прислужници изтичаха навън след него.