Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 130
Перейти на страницу:

Май не са правени чак толкова наскоро, помисли си Бекстрьом час по-късно, но във всеки случай не ѝ липсваше добра воля. Суперсаламът си свърши обичайната всеобхватна работа, а когато той най-сетне слезе от таксито пред своя вход, слънцето вече бе изгряло на отново безоблачното небе. Бекстрьом се качи по стълбите, тъй като някой от мързеливите му съседи явно бе забравил да върне асансьора долу, и тъкмо когато се пипкаше с ключа пред ключалката си на втория, долови предпазливи стъпки откъм горната площадка.

По-рано през деня един от свидетелите им се обади на криминален инспектор Аника Карлсон.

— Адвоката — каза Адвоката. — Не знам дали ме помниш. Работя в „Екокуриери“. Колега и приятел на Акофели.

— Помня те. Кажи — рече Аника Карлсон.

Интересно, дали са оправили проблема с велосипедите на улицата, както им заръчах, помисли си тя.

— Искам да допълня свидетелските си показания — отвърна Адвоката.

— Къде си в момента? — попита Аника Карлсон, която предпочиташе разговорите на четири очи.

— Съвсем близо. Всъщност току-що оставих нещо в твоя участък. За онзи откачен стрелец Бекстрьом. Един от побърканите ни клиенти искаше да му прати ваучер за подарък. Съмнително, бих казал като юрист, но…

— Ще сляза да те взема — отвърна Аника Карлсон и пет минути по-късно Адвоката седеше в стаята ѝ.

Предишния ден го споходила мисъл. За нещо, което забравил да разкаже на Аника Карлсон и колежката ѝ, когато разговаряли на работното му място.

— Нали помниш, че Акофели ме попита за онова право на самоотбрана. Докъде може да стигне и тъй нататък.

— Помня — отвърна Аника, която вече бе извадила показанията му.

— Има нещо, което пропуснах да спомена. Напълно бях забравил.

— Какво е то? — попита Аника.

— Каза да му изредя примери за насилие, което дава право на самоотбрана. Спомням си, че назовах посегателство и всички по-груби варианти чак до опит за убийство. При това споменах нещо и за крайната необходимост, тоест опасност по обективни обстоятелства.

— Знам. Какво забрави да ми разкажеш?

— Мистър Седми, Септимус, всъщност ми зададе и конкретен въпрос. Малко сякаш между другото, искам да кажа, предвид контекста.

— И какво те попита?

— Как стоят нещата при изнасилване — отвърна Адвоката. — Ако някой направи опит да те изнасили. Дали в такъв случай имаш право на самоотбрана в същата степен, както например при опит за убийство.

— Ти как го разтълкува? — попита Аника Карлсон.

— Карах направо. Питах го дали някой от всичките ни странни клиенти не се е опитал да му го навре.

— А той какво ти отвърна?

— Сви рамене. Отказа да говори за това.

Отрицанието, помисли си Аника Карлсон. Точно както бе учила на онзи курс за сексуални посегателства, който бе посещавала предната есен. Отрицанието на жертвата, мислеше си. Но тъй като Бекстрьом очевидно си бе отишъл след работния ден, нямаше с кого да поговори.

Ще се наложи да го оставя за утре сутрин, реши тя.

Тихи стъпки на стълбището у Бекстрьом. Малкото сиге бе заключено при лентяите в криминалистиката, та му оставаше единствено поредният двоен бекстрьомски, помисли си той. Пристъпи напред, вдигна лявата си ръка, мушна другата под ревера на сакото си.

— Стой мирно, иначе ще ти пръсна черепа — заплаши Бекстрьом.

— Споко, по дяволите — отвърна вестникарят и размаха неговия брой на „Свенска Дагбладет“.

Вестникарчето, помисли си Бекстрьом, поемайки подадения му ежедневник.

— Защо не се движиш с асансьора, вместо да се промъкваш по стълбищата и да изкарваш ангелите на хората?

— Не съм останал с впечатлението, че си пъзльо — ухили се вестникарят. — Впрочем добра реакция. Миналата вечер те гледах по телевизията.

— Асансьора — напомни му Бекстрьом.

— Разбира се. Постъпвам като всички останали. Дето разнасят вестници. Качвам се с асансьора до последния етаж, после слизам надолу по стълбите.

— А защо не слизаш с асансьора? — попита Бекстрьом. — Вместо пеша?

— Отнема много време. Нали. Качвай се, слизай от асансьора само за по един етаж. Щеше да си чакаш „Свенска“ до вечерта.

Щом Бекстрьом влезе в антрето и затвори вратата след себе си, внезапно го осени просветление, което огря отвътре цялата му кръгла глава.

Акофели, помисли си Бекстрьом. Хаселстиген 1, пететажна сграда с асансьор. Защо, по дяволите, не си се качил с асансьора?

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)